Паулу Коелю - Победителят е сам

Той е тук, за да спаси Ева от упадъка и огорчението. Въпреки че постъпи несправедливо с него, много пъти му е помагала и това заслужава отплата.

„Аз съм добър човек.“

Отива до касата, плаща, взема си малка бутилка минерална вода. Когато излиза, я излива цялата върху главата си.

Трябва да мисли трезво. Толкова дълго бе мечтал за този ден, а сега е объркан.

Въпреки че модата се обновява на всеки шест месеца, едно нещо си остава съвсем същото — охранителите на входа винаги са с черни костюми.

Хамид е мислил да промени това на своите ревюта — да сложи охрана с цветни дрехи например. Или само в бяло. Но ако наруши общото правило, критиците ще коментират повече „ненужните нововъведения“, отколкото онова, което наистина има значение — колекцията на ревюто. Освен това черното е идеалният цвят — консервативен, загадъчен, записан в колективното подсъзнание посредством холивудските филми. Добрите се обличат в бяло, а лошите — в черно.

„Представете си Белият дом да беше Черният дом. Всички щяха да мислят, че вътре обитава духът на мрака.“

Всеки цвят си има предназначение, макар хората да смятат, че се избират произволно. Черното плаши. Червеното шокира и парализира. Жълтото привлича вниманието. Зеленото умиротворява нещата и създава усещане, че можеш да продължиш нататък. Синьото успокоява. Оранжевото смущава.

Охранителите трябва да са облечени в черно. Така е било от самото начало и така ще бъде.

Както винаги има три различни входа. Първият е за пресата: малко журналисти и много фотографи с тежка техника, които уж са любезни едни към други, но винаги са готови да сръгат колегите си, когато настъпи мигът да се избере най-подходящият ъгъл, уникалната снимка, перфектният момент, крещящата грешка. Вторият вход е за гостите. Седмицата на модата в Париж не се отличава по нищо от този курорт в Южна Франция — и там, и тук хората винаги са зле облечени и почти със сигурност не разполагат с толкова пари, че да си купят тоалетите, които ще им покажат. Ала трябва да са там с мизерните си дънки и фланелки, издаващи лош вкус, но с маркови маратонки, които се набиват на очи. Убедени са, че така демонстрират липсата на всякакво притеснение и свойското си отношение към средата, което е абсолютна лъжа. Някои носят чанти и колани, които може и да струват скъпо, но така изглеждат още по-смехотворно — като платно на Веласкес в пластмасова рамка.

Най-накрая е ВИП входът. Охранителите никога нищо не знаят, те просто държат ръцете си скръстени отпред и гледат застрашително — сякаш са истинските собственици на мястото. Приближава се любезно момиче. Обучено е да запаметява лицата на известните хора. В ръцете си държи списък и се отправя към двойката.

— Добре дошли господин и госпожо Хюсеин. Благодаря, че потвърдихте присъствието си.

Минават най-отпред. Въпреки че коридорът е един за всички, заграждение от метални стойки с ленти от червено кадифе показва кой кой е в действителност и кои са най-важните хора. Това е Малкият звезден миг, когато с теб се отнасят по специален начин, и макар че това ревю не е част от официалния календар — в края на краищата не бива да се забравя, че Кан е кинофестивал, — протоколът трябва да се спазва строго. Заради Малките звездни мигове на всички паралелни събития (вечери, обеди и коктейли) мъжете и жените прекарват часове наред пред огледалото, убедени, че изкуственото осветление не вреди чак толкова на кожата, колкото слънцето навън, където се налага да се мажат с тонове защитни кремове. Намират се на две крачки от плажа, но предпочитат сложни апарати за почерняване в салоните за красота, винаги на една крачка от мястото, където са отседнали. Ако решат да се разходят по „Ла Кроазет“, биха се насладили на прекрасна гледка, но колко ли калории щяха да изгорят по време на тази разходка? По-добре да ползват пътечката за бягане в малките спортни зали в хотелите.

Така ще бъдат в отлична форма за обедите, където се хранят безплатно и се чувстват важни заради самия факт, че са поканени, за галавечерите, където трябва да оставят много пари, освен ако нямат връзки на високо ниво, за партита, които се провеждат след вечеря и се проточват до сутринта, за последното кафе или уиски в бара на хотела. Всичко това е съпроводено с много посещения до тоалетната за оправяне на грима, за наместване на вратовръзката, за изтупване на пърхота или праха, попаднали върху раменете на сакото, за проверяване на очертанията на червилото.