Паулу Коелю - Победителят е сам

— Гърдите ти май са извън обичайните мерки за един фотомодел.

Обърна се към фотографа:

— Трябва да ги прикрием. Запиши си — фотографът си записа.

Кристина, бързо превърнала се в Жасмин Тайгър, сега си мислеше: „Но когато ме повикат, те ще разберат, че гърдите ми са по-големи, отколкото са си представяли!“

Жената взе една красива кожена чанта и извади списък отвътре.

— Ще трябва да повикаме гримьор. И фризьор. Нямаш никакъв опит на подиума, нали?

— Нямам.

— Е, там не се върви така, както по улицата. Иначе може да паднеш заради скоростта и високите токчета. Краката трябва да се поставят един пред друг, както правят котките. Никакви усмивки. Но най-важното е стойката.

Тя отбеляза три неща под списъка върху листа.

— Ще трябва да се наемат някои дрехи — отбеляза си още нещо.

— Но мисля, че за момента това е всичко.

Отново се пресегна към елегантната чанта и извади калкулатор. Взе списъка, въведе няколко числа и ги сумира. Никой в помещението не смееше да говори.

— Около две хиляди евро, мисля. Няма да смятаме снимките, тъй като Ясер — тя се обърна към фотографа — е изключително скъп, но реши да ги направи безплатно, стига да му позволиш да ги използва. Мога да извикам гримьора и фризьора за утре сутрин, ще се свържа с организаторите на курса, за да видя имат ли свободно място. Със сигурност ще намеря. Също така съм сигурна, че като инвестираш в себе си, създаваш нови възможности за собственото си бъдеще и скоро разходите ти ще бъдат компенсирани.

— Казвате ми, че трябва да си платя, така ли?

Жената сякаш отново се стъписа. Обикновено момичетата, които идваха при тях, желаеха безумно да осъществят мечтата на цяло едно поколение и искаха да станат най-желаните жени на планетата. Никога не задаваха неудобни въпроси, които можеха да притеснят другите.

— Слушай, скъпа Кристина…

— Жасмин. От момента, в който минах през тази врата, се превърнах в Жасмин.

Телефонът иззвъня. Фотографът го извади от джоба си и се отправи към дъното на помещението, което дотогава беше изцяло в мрак. Когато дръпна една от завесите, Жасмин можа да види една стена, покрита с черен плат, стативи със светкавици, кутии с проблясващи светлини и прожектори, висящи от тавана.

— Слушай, скъпа Жасмин, има хиляди, милиони жени, които биха желали да са на твое място. Ти беше избрана от един от най-големите фотографи в града, ще ти помагат най-добрите професионалисти, а аз лично ще се заема да менажирам кариерата ти. Междувременно, като с всяко друго нещо, от теб се иска да вярваш, че ще успееш, и да инвестираш, за да се случи това. Знам, че си достатъчно хубава, за да имаш голям успех, но това не стига в този крайно конкурентен свят. Трябва също така да си най-добрата, а това струва пари, поне в началото.

— Но щом вие смятате, че имам всички качества, защо не инвестирате в мен вашите собствени пари?

— Ще го направя по-нататък. В момента трябва да видим до каква степен си готова да се посветиш. Искам да съм сигурна, че наистина се стремиш да станеш професионалистка, а не си просто още едно момиче, заслепено от възможността да пътува, да опознае света и да си намери богат съпруг.

Гласът на жената сега беше строг. Фотографът се върна от студиото.

— Обади се гримьорът. Иска да знае в колко часа да дойде утре.

— Ако наистина е необходимо, ще успея да намеря парите… — каза майката.

Но Жасмин вече беше станала и тръгнала към вратата, без да се ръкува с двамата.

— Много благодаря. Нямам пари. Но дори и да имах, щях да ги използвам за нещо друго.

— Става дума за твоето бъдеще!

— Точно така. Става дума за моето бъдеще, а не за вашето.

Излезе обляна в сълзи. Първо беше отишла в един лъскав бутик, където не просто се бяха отнесли зле с нея, но и бяха намекнали, че лъже, като казва, че познава собственика. И тъкмо когато си представяше, че ще започне нов живот, и беше открила идеалното име за себе си, се оказа, че й трябват две хиляди евро, за да направи първата крачка!

Майката и дъщерята мълчаливо се прибраха вкъщи. Телефонът звънна няколко пъти, но Жасмин поглеждаше номера и отново го прибираше в джоба.

— Защо не отговаряш? Нямаме ли още една среща днес следобед?

— Точно затова. Нямаме две хиляди евро.

Майка й я хвана за раменете. Знаеше колко е уязвима и трябваше да направи нещо.

— Напротив, имаме. Аз работя всеки ден, откакто баща ти почина, и имаме две хиляди евро. Имаме и повече, ако се наложи. В Европа чистачките печелят добре, понеже никой не иска да чисти чуждите боклуци. Освен това говорим за бъдещето ти. Няма да стоим у дома.