Паулу Коелю - Победителят е сам

Честно казано, няма нищо против да бъде целуната от този човек, който й се струва очарователен и за когото не знае абсолютно нищо. Но елегантният начин, по който я печели, е нещо запомнящо се.

Стават, на излизане той моли да запишат сметката на номера на стаята му (значи е отседнал в „Мартинес“!). Когато стигат до „Ла Кроазет“, той предлага да свият наляво.

— Натам е по-уединено. Освен това предполагам, че и гледката ще е по-хубава, защото ще виждаме залеза над хълмовете.

— Игор, кой сте вие?

— Добър въпрос — отвръща. — Аз също бих искал да науча отговора.

Още един негов плюс. Не започва да й обяснява колко е богат, умен, способен да направи това и онова. Просто иска да погледат заедно залеза, и толкова. Вървят мълчаливо до края на плажа и по пътя срещат всякакви хора — възрастни двойки, които сякаш живеят в друг свят и са напълно безразлични към Фестивала, младежи, които карат кънки, с тесни дрехи и слушалки на ушите. Виждат амбулантни търговци, които са разположили стоката си върху килимчета с върви по краищата, та още с появата на някой данъчен да могат да превърнат „витрината“ в торба, която да отнесат до по-отдалечено от полицията място. Дори някакъв участък е заграден с полицейска лента, незнайно защо, в края на краищата в него има просто една пейка. Забелязва, че кавалерът й поглежда два-три пъти назад, сякаш чака някого. Но може би е видял познат.

Тръгват по един кей, където яхтите леко закриват гледката откъм плажа, намират си уединено място. Сядат на удобна пейка с облегалка. Съвсем сами са — никой не идва насам, защото тук не се случва абсолютно нищо. В отлично настроение е.

— Каква гледка! Знаете ли защо Господ е решил да си почива на седмия ден?

Игор не разбира въпроса, но тя продължава:

— Защото на шестия ден, преди да довърши работата си и да създаде съвършен свят за хората, група продуценти от Холивуд дошли при него: „Не се притеснявай за останалото! Ние ще се заемем със залеза с техниколор, имаме специални ефекти за бурите, перфектно осветление и техника за звука, с помощта, на която винаги когато човек слуша вълните, ще си мисли, че морето е истинско!“

Смее се сама. Мъжът до нея вече е със сериозно изражение.

— Питахте ме кой съм — казва той.

— Не зная кой сте, но виждам, че добре познавате града. И мога да кажа, че срещата ми с вас е благословия. В един-едничък ден изживях надеждата, отчаянието, самотата и удоволствието от компанията ви. Много емоции накуп.

Той вади някакъв предмет от джоба си — прилича на дървена тръбичка, не повече от петнайсет сантиметра дълга.

— Светът е опасен — казва. — Няма значение къде се намирате, винаги рискувате да попаднете на хора, които нямат никакви скрупули да ви нападнат, погубят, убият. И никой, абсолютно никой, не се учи да се защитава. Всички сме в ръцете на по-силните.

— Така е. Следователно тази дървена тръбичка трябва да е някакъв начин за самозащита.

Той отвива горната част на предмета. С вниманието на майстор, който довършва своя шедьовър, маха капачето — то не е точно капаче, а нещо като глава на огромен пирон. Слънчевите лъчи се отразяват в металната част.

— Няма да ви пуснат на летището, ако това е в ръчния ви багаж — смее се тя.

— Естествено, че не.

Морийн разбира, че е с един любезен, хубав и навярно богат мъж, който в същото време може да я защити от всички опасности. Въпреки че тя не познава статистиката за престъпления в града, добре е да се помисли за всичко.

За това са мъжете — за да мислят за всичко.

— Естествено, за да използвам това, трябва да знам къде точно трябва да нанеса удара. Въпреки че е от стомана, е крехко заради малкия си диаметър. Твърде е миниатюрно, за да причини големи поражения. Ако няма точност, няма да има и резултат.

Той вдига острието и го поставя на височината на ухото й. Първата й реакция е на страх, който веднага е заменен от възбуда.

— Това би било идеалното място например. Малко по-нагоре черепът пази от удар. Малко по-надолу се засяга вената на врата и човек може да умре, но ще има време да реагира. Ако е въоръжен, може да ме застреля, тъй като съм прекалено близо.

Острието бавно се спуска по тялото й. Минава над гърдите й и Морийн разбира — той иска да я впечатли и същевременно да я възбуди.

— Не съм предполагала, че някой, който работи в областта на телекомуникациите, може да знае толкова в тая област. Но както чувам, да се убие с това е доста трудно.

Морийн всъщност иска да каже: „Интересно ми е какво разказваш. Ти ме интересуваш. След малко хвани ръката ми, за да можем да наблюдаваме залеза заедно.“