Паулу Коелю - Победителят е сам

Губи му се посоката на разговора. Помахва на друг келнер. Този път го забелязват. Поръчва две чаши чай.

— Не виждате ли, че пия уиски?

— Да. Но както казах преди малко, смятам, че мога да ви помогна. За целта трябва да сте на себе си.

Морийн сменя тона. Откакто този непознат човек успя да отгатне мислите й, сякаш се е върнала към действителността. Кой знае, може пък и да й помогне. От години никой не се е опитвал да я прелъсти с най-клишираната фраза от тези среди: „Познавам влиятелни хора.“ Няма по-добро средство да се промени състоянието на духа на една жена от това да разбере, че е желана от някой мъж. Внезапно й се приисква да стане и да отиде до тоалетната, за да се огледа и да оправи грима си. Но това може да почака, първо трябва да подаде ясни сигнали, че е заинтригувана.

Да, има нужда от компания, отворена е за изненадите на съдбата — когато Господ затваря една врата, отваря един прозорец. Защо от всички маси на терасата тази е единствената, на която седи самотен мъж? Нима това не е скрит знак? Било е предопределено те двамата да се срещнат.

Смее се сама на себе си. В настоящето й отчаяно състояние всичко е знак, изход, добра вест.

— Първо, трябва да знам от какво имате нужда — казва мъжът.

— От помощ. Имам един готов филм с първокласен актьорски екип, който трябваше да бъде разпространен от един от малцината все още вярващи в нечий талант извън системата. Трябваше да се срещна с този дистрибутор утре. Бях на същия обяд, където присъстваше и той, и внезапно забелязах, че му прилошава.

Игор започва да се успокоява. Може би казва истината, тъй като в реалния свят нещата са по-абсурдни, отколкото в книгите.

— Излязох, открих в коя болница са го откарали и отидох там. По пътя си представях какво ще кажа на лекарите: че съм му приятелка и че сме се канели да работим заедно. Никога не съм разговаряла с него, но съм убедена, че човек в такова критично състояние се чувства добре, когато някой, който и да било, е наблизо.

„С две думи, щяла си да се възползваш от чуждата трагедия, за да извлечеш полза за себе си — мисли си Игор. — Всички хора са еднакви.“

— А какво означава първокласен актьорски екип?

— Ще отида до тоалетната, ако позволите.

Игор става възпитано, слага тъмните си очила и докато тя се отдалечава, се опитва да изглежда максимално спокоен. Пие чая си, а очите му безспирно обхождат терасата. Засега няма никаква видима заплаха, но все пак е по-добре да напусне, щом жената се върне.

Морийн е впечатлена от кавалерството на своя нов приятел. От години не е виждала някой да се държи според изискванията на етикета, на който ни учат родителите. Докато вървеше към края на терасата, видя, че хубавите момичета от съседната маса, които със сигурност бяха чули част от разговора, гледаха към него и се усмихваха. Видя, че той си сложи тъмните очила — може би, за да може по-добре да наблюдава жените, без те да го забелязват. Може би когато се върне, те вече ще пият чай заедно.

Но такъв е животът — няма за какво да се оплаква и какво да очаква от него.

Поглежда лицето си в огледалото. Как ли би могла да заинтригува един мъж? Трябва наистина да се върне към действителността, както й каза той. Очите й са уморени, празни, изтощена е като всички, участващи в кинофестивал, но въпреки това знае, че трябва да продължи да се бори. Кан още не е свършил, Явиц може да се оправи или да се яви друг представител на неговата фирма за разпространение на филми. Има покани за филмови прожекции, покана за партито на списание „Гала“ — едно от най-важните във Франция — и може да оползотвори оставащото време да види какво правят в Европа независимите продуценти и режисьори, за да стигнат до екрана. Трябва бързо да се възстанови.

Що се отнася до хубавия мъж, по-добре да изостави илюзиите си. Връща се на масата, убедена, че ще завари двете момичета там, но мъжът е сам. Отново става любезно и й държи стола.

— Не се представих. Казвам се Морийн.

— Игор. Приятно ми е. Прекъснахме разговора, когато казахте, че актьорският екип е първокласен.

Сега можеше да се възползва да бодне леко момичетата от съседната маса. Заговори малко по-високо от обичайното.

— Тук, в Кан, или на който и да било друг фестивал всяка година се откриват нови актриси и всяка година големите актриси губят някоя силна роля — индустрията ги смята за прекалено остарели, въпреки че още са млади и пълни с ентусиазъм. Някои от новооткритите („дано момичетата от съседната маса ни слушат“) поемат по пътя на голия блясък. Макар и да печелят малко от филмите, които правят — всички режисьори знаят това, — инвестират в най-неправилното нещо на света.