Паулу Коелю - Победителят е сам

— Тоест…

— В собствената си красота. Стават знаменитости, започват да печелят от появата си по разни тържества, канят ги за участия в реклами, карат ги да препоръчват определени продукти. Накрая се запознават с най-влиятелните мъже и с най-желаните актьори на планетата. Печелят купища пари — защото са млади и красиви и защото техните агенти успяват да им осигурят много договори.

Но на практика те се оставят в ръцете на своите агенти, които поощряват суетата им във всеки момент. Стават мечта за всяка домакиня, за младите момичета и младите актьори, които нямат пари дори да отидат до съседния град, но които ги смятат за приятелки, за хора, които изживяват наяве тяхната мечта. Продължават да правят филми, печелят малко по-добре. Техните рекламни агенти говорят за изключително високите им хонорари, но всичко е лъжа, на която дори самите журналисти не вярват. Въпреки това я разпространяват, защото знаят, че на публиката й харесват сензациите, а не информацията.

— А каква е разликата? — пита Игор. Той се чувства все по-спокоен, но не престава да се оглежда наоколо.

— Да речем, че сте си купили от търг в Дубай позлатен компютър и сте решили да напишете нова книга на въпросното чудо на техниката. Когато журналистът разбере, ще се обади по телефона и ще попита: „Какъв е вашият златен компютър?“ Ето я сензацията. Истинската информация, която представлява книгата, която пишете, няма никакво значение.

„Дали пък до Ева нещата не достигат като сензация, а не като информация?“ Никога не се е замислял за това.

— Продължете.

— Времето минава. По-точно минават седем-осем години. Внезапно поканите за филми секват. Мероприятията и парите от реклама стават все по-малко. Агентът сякаш е по-зает отпреди — не отговаря така редовно на обажданията. Голямата звезда започва да се бунтува — как е възможно да постъпват така с нея, популярния секс символ, най-голямата икона на блясъка? Първо обвинява агента, който я представлява, и казва, че ще го смени. За своя изненада установява, че той няма нищо против. Напротив, моли я да подпише документ, че докато са работили заедно, всичко е вървяло добре, желае й успех и… край на отношенията им.

Морийн обхожда с очи мястото, за да види дали наоколо няма някой пример за това. Хора, които все още са известни, но които напълно са изчезнали от хоризонта и сега отчаяно търсят нови възможности. Все още се държат като звезди, все още изглеждат както преди, но сърцето им е изпълнено с горчивина, кожата с ботокс и невидими белези от пластични операции. Вижда ботокс, вижда пластични операции, но нито една знаменитост от миналото десетилетие не е там. Може би вече дори не разполагаха с пари да дойдат на един фестивал като този. Може би в момента водеха балове някъде из провинцията или промоции на шоколадови изделия и бира, държаха се, сякаш все още са такива, каквито са били преди време, но знаеха, че вече не са.

— Споменахте два вида хора.

— Да. Втората група актриси среща точно същите проблеми. С една-единствена разлика — гласът й отново звучи по-силно, тъй като сега момичетата от съседната маса са видимо заинтригувани от нея. — Те знаят, че хубостта е преходна. Не ги виждат чак толкова по рекламите и кориците на списанията, защото са заети да се усъвършенстват в изкуството. Продължават да учат, създават връзки, които ще им бъдат важни за бъдещето, дават своето име и своята външност на определени продукти — но не като модели, а като съдружници. Печелят по-малко, то се знае. Но печелят през остатъка на живота си.

Тогава се появява някой като мен. Имам хубав сценарий, достатъчно пари и бих искала да участват в моя филм. Те приемат. Имат достатъчно талант да изиграят поверените им роли и са достатъчно умни да знаят, че дори филмът накрая да не се окаже много успешен, поне ще продължат да са на големия екран, ще бъдат видени как работят и в по-зряла възраст и кой знае, може и някой друг продуцент да се поинтересува от тях.

Игор също забелязва, че момичетата следят разговора им.

— Може би ще е по-добре да се поразтъпчем малко — казва тихо. — В този бар не сме насаме. Зная едно по-уединено място, където може да гледаме залеза, красиво е.

Тъкмо това й се иска да чуе в този момент, да я поканят на разходка! И то за да гледат залеза, въпреки че до залеза остава още много време! Не е някоя баналност като „хайде да се качим до стаята ми, защото трябва да си сменя обувките“ и „нищо няма да се случи, обещавам“, но там горе започва все същият разговор, че ето на „аз имам връзки и зная кой точно ти е необходим“, докато се опитва да я сграбчи, за да я целуне.