Паулу Коелю - Победителят е сам

На другия ден направи онова, което никак не искаше да прави — потърси психиатър. Нещо у него не беше наред. Тогава откри, че страда от заболяване, което бе доста разпространено сред хората, постигнали неща извън възможностите на обикновения човек. Беше обзет от манията да работи, беше работохолик, както се наричаше по света това болестно състояние. Работохолиците рискуват да изпаднат в дълбока депресия, ако не са заети с проблемите и предизвикателствата на своите компании.

— Все още не са ни известни причините за това отклонение, но то е свързано с несигурността, с някои страхове от детството и със стремежа да се отхвърли действителността. Сериозно е колкото наркоманията например.

Но за разлика от наркоманите, които намаляват продуктивността си, работохолиците допринасят много за процъфтяването на страната си. Затова никой не е заинтересован да ги лекува.

— А какви са пораженията?

— Вие трябва да знаете, тъй като тъкмо затова сте ме потърсили. Най-сериозното поражение е разбиването на семейството. В Япония, страна, където работохолизмът се проявява най-често и понякога е с фатални последици, има няколко начина за контролиране на манията.

Не помнеше да е слушал през последните две години някого с повече респект, отколкото сега човека с очила и мустаци пред него.

— Значи има някакъв изход, нали?

— Когато един работохолик тръгне да търси помощ при психиатър, това означава, че е готов за лечението. На всеки хиляда случая само един си дава сметка, че има нужда от помощ.

— Имам нужда от помощ. Имам достатъчно пари…

— Тези са характерните думи за един работохолик. Да, знам, че разполагате с достатъчно пари, както и всички те. Зная кой сте, виждал съм много ваши снимки от благотворителните мероприятия, виждал съм ви по конгреси и в частен разговор с президента, който, между другото, също страда от това заболяване. Пари имате, но аз искам да знам дали имате и достатъчно воля.

Игор си помисли за Ева, за къщата в планината, за децата, които искаха да имат, за стотиците милиони долари, които бе натрупал в банковите си сметки. Помисли си и за своя престиж, за властта, с която разполагаше в момента, и колко трудно ще е да се откаже от всичко.

— Не ви предлагам да зарежете нещата, които правите — каза психиатърът, сякаш четеше мислите му. — Предлагам да приемете работата като източник на радост, а не като вманиаченост.

— Да, готов съм.

— А коя е голямата причина за това? В края на краищата всички работохолици смятат, че са доволни от нещата, които правят, и никой от вашите приятели в това състояние няма да признае, че има нужда от помощ.

Игор сведе поглед.

— Коя е голямата причина? Искате ли аз да отговоря вместо вас? Ще го направя. Както казах и преди малко, семейството ви се руши.

— По-лошо дори. Жена ми проявява същите симптоми. Започна да се отчуждава от мен след един излет до езерото Байкал. И ако има някой на света, заради когото съм готов да убия отново…

Игор си даде сметка, че се е разприказвал повече от необходимото. Но психиатърът остана невъзмутим от другата страна на масата.

— Ако има някой на света, заради когото съм готов да направя всичко, абсолютно всичко, то това е жена ми.

Психиатърът повика своята асистентка и я помоли да му запише часове. Не попита дали пациентът му има възможност да дойде на тези дати. Част от лечението се състоеше в това да стане ясно, че няма ангажимент, колкото и да е важен, който да не може да се отложи.

— Искам да ви попитам още нещо.

Лекарят кимна.

— Фактът, че работя повече, отколкото е необходимо, не може ли да се приеме като проява на благородство? Като дълбоко уважение към възможностите, които Господ ми е дал в този живот? Като начин да подобря обществото, дори понякога да съм принуден да използвам методи, които са малко…

Замълча.

— Малко какви?

— Нищо, нищо.

Игор си тръгна от кабинета объркан и същевременно облекчен. Може пък лекарят да не разбираше смисъла на всичко, което прави — животът винаги има някаква причина, всички хора са свързани и често е необходимо да се премахват злокачествените образувания, за да може тялото да бъде здраво. Хората се затварят в своите егоистични светове, правят планове, които включват ближния, вярват, че планетата ни е просто един терен, който трябва да бъде експлоатиран, следват своите инстинкти и желания, без да посвещават абсолютно нищо на общото благо.

Не, той не рушеше своето семейство, той просто искаше един по-добър свят за децата, които мечтаеше да има. Свят без дрога и без скандалния секс пазар. Мечтаеше за свят, в който любовта да свързва всички двойки, народи, нации и религии. Ева щеше да разбере — въпреки че в момента техният брак беше в криза, със сигурност пратена им от Сатаната.