Паулу Коелю - Победителят е сам

Синдромът на знаменитостта е в състояние да руши кариери, бракове, християнски ценности. Заслепява и умни, и невежи. Големи учени, удостоени с важна награда, зарязват работата си, с която могат да помогнат на човечеството, и започват да прекарват времето си по конференции, подхранващи егото и банковата им сметка. Индианецът от джунглата на Амазония, който неочаквано е осиновен от някой голям певец, решава, че е експлоатиран в мизерията си. Радетелят за справедливост, който работи усилено, за да брани интересите на хората в затруднено положение, решава да се кандидатира за обществен пост, печели изборите и започва да се мисли за недосегаем — докато един ден го хващат в мотел с проститутка, на която е платил с парите на данъкоплатците.

Синдромът на знаменитостта. Когато хората забравят кои са и започнат да вярват на онова, което другите говорят за тях. Суперкласата, мечтата на всеки, свят без тъмнина, където думата „да“ е вечният отговор на всяка молба.

Игор има власт. Цял живот се е борил, за да стигне там, където се намира сега. За да се случи това, е бил принуден да участва в досадни вечери, безкрайни конференции, срещи с хора, които ненавижда. Бил е принуден да се усмихва, когато е изпитвал желание да обиди, бил е принуден да обижда, когато в действителност е изпитвал съжаление към бедните нещастници, наказани за назидание на другите.

Беше работил денонощно, също и в почивните дни, не можеше да си поеме дъх от срещи със своите адвокати, управители, служители, рекламни агенти. Беше започнал от нулата веднага след падането на комунистическия режим и беше стигнал до върха. Нещо повече, беше успял да оцелее при всички политически и икономически трусове, разтърсващи страната му през двете десетилетия на новия режим.

И защо? Защото се страхуваше от Господ и знаеше, че изминатият от него житейски път е благословия, която трябва да бъде уважавана, иначе ще загуби всичко.

Естествено, в дадени моменти нещо му подсказваше, че е изоставил най-важната част от тази благословия — Ева. Дълги години той беше убеден, че тя го разбира, че приема всичко това като един етап от живота им, че съвсем скоро ще могат да прекарват заедно достатъчно дълго време. Крояха големи планове — пътувания, разходки с лодка, самотна къща в планината, запалена камина. Бяха сигурни, че ще могат да останат там колкото време искат, без да мислят за пари, дългове и задължения. Щяха да намерят училище за многото деца, които планираха да имат, щяха да прекарват цели следобеди в разходки из околните гори, щяха да вечерят в малките, но уютни местни ресторантчета.

Щяха да разполагат с време, за да се грижат за градината, да четат, да ходят на кино, да вършат простичките неща, за които светът мечтае, единствените неща, които правят пълноценен живота на човека. Когато се прибираше и затрупваше леглото с донесените документи, молеше за още малко търпение. Когато мобилният му телефон звъннеше точно излизайки да вечерят заедно и той беше принуден да прекъсне разговора им и да прекара дълго време в спорове с човека отсреща, отново молеше за още мъничко търпение. Знаеше, че Ева ще направи всичко възможно и невъзможно, за да му е добре, макар от време на време да споменаваше, много деликатно, че трябва да се възползват от живота, докато са още млади, защото имат достатъчно пари да подсигурят още пет поколения.

Игор се съгласяваше — можеше да спре още същия ден. Ева се усмихваше и го галеше по лицето. Но тъкмо тогава той се сещаше, че е забравил нещо важно, и отиваше да се обади по телефона или да изпрати имейл.

Един мъж на около четирийсет години става, оглежда бара, размахва вестник над главата си и се провиква:

— Насилие и ужас в Токио. Седем души убити в магазин за електронни игри — това е водещата новина.

Всички погледи се насочват към него.

— Насилие! Те не знаят за какво говорят! Насилието е тук!

Игор чувства как по гръбнака му полазват тръпки.

— Ако луд наръга няколко невинни, целият свят изпада в ужас. А обръща ли някой внимание на интелектуалното насилие в Кан? Нашият фестивал е убит в името на една диктатура. Вече не става дума да се избере най-добрият филм, а да се извършат престъпления срещу човечеството, като се принуждават хората да купуват нежелани неща, да забравят изкуството и да мислят за мода, да престанат да ходят на прожекциите на филмите, за да присъстват на обеди и вечери. Това е безобразие! Аз съм тук…

— Млъкни — казва някой. — На никого не му пука защо си тук.