Паулу Коелю - Победителят е сам

На другия ден помоли секретарката си да отмени всички часове при психиатъра — имаше по-важни неща за правене. Обмисляше големия си план да прочисти света, за който му трябваше помощ и вече беше влязъл в контакт с група, готова да му съдейства.

Два месеца по-късно жената, която обичаше, го напусна. Заради Злото, което я беше обладало. Както и защото не беше успял да обясни точно причините за някои свои действия.

Връща се към реалността в Кан заради силния шум от влаченето на стол. Пред него седи жена с чаша уиски в ръка и с цигара в другата. Хубаво облечена, но явно пияна.

— Може ли да седна тук? Всички маси са заети.

— Вие току-що седнахте.

— Това не е истина! — започва тя, сякаш се познават отдавна. — Просто не е истина! Полицията ме изгони от болницата. А мъжът, който ме принуди да пътувам цял ден и да си наема хотел на двойна цена, сега е между живота и смъртта. По дяволите!

От полицията ли беше? Или бръщолевенето й няма нищо общо с онова, за което си мисли?

— А вие, господине, какво правите тук? А? Какво правиш тук? Не ти ли е топло? Не е ли по-добре да си махнеш сакото, или искаш да те виждат само изтупан, а?

Обикновено хората сами избират своята съдба. Тази жена също.

— Винаги нося сако, независимо от температурата. Вие актриса ли сте?

Тя се разсмива почти истерично.

— Да речем, че съм актриса. Да, аз съм актриса. Играя ролята на някого, който още от младежките години си има една мечта, расте с нея, седем ужасни години от живота си прекарва в борба да я превърне в реалност, ипотекира къщата си, работи неуморно…

— Зная какво е.

— Не, не знаеш какво е денонощно да мислиш само за едно. Да ходиш на места, където не са те канили. Да стискаш ръцете на хора, които презираш. Да звъниш един, два, десет пъти, за да ти обърнат внимание хора, които не струват и наполовина колкото теб, нито имат твоята смелост, но са някакъв фактор и правят невъзможен живота ти заради личните си проблеми.

— … да не намираш друго удоволствие в живота, освен да преследваш онова, което искаш. Нямаш развлечения, смяташ всичко за отегчително. И накрая разбиваш семейството си.

Жената го погледна стреснато. Сякаш внезапно бе изтрезняла.

— Кой сте вие? Как успявате да четете мислите ми?

— Тъкмо за това си мислех, когато дойдохте. Можете да продължите да ми говорите на „ти“. Мисля, че мога да ви помогна.

— Никой не може да ми помогне. Единственият, който можеше, в момента се намира в интензивното отделение на болницата. И от малкото, което успях да науча, преди да дойде полицията, надали ще оживее. Господи Боже мой!

Тя допива остатъка в чашата си. Игор прави знак на келнера, но той не му обръща внимание и отива да обслужи друга маса.

— Винаги съм предпочитала циничните комплименти пред градивната критика. Моля, кажете ми, че съм хубава, че съм способна.

Игор се смее.

— А откъде знаете, че не мога да ви помогна?

— Случайно да сте дистрибутор на филми? Имате ли връзки в целия свят и кинозали из цялата планета?

Навярно мислят за един и същи човек. Ако това е капан, вече е късно да избяга — вероятно го наблюдават и щом стане, ще го арестуват. Чувства как стомахът му се свива, но защо се страхува? Няколко часа по-рано сам се опита да се предаде на полицията — безрезултатно. Избра мъченичеството, принесе свободата си в жертва, но Господ отказа да приеме неговия дар. Сега обаче, изглежда, се е разколебал.

Трябва да измисли как да се спаси от онова, което се задава — заподозреният е идентифициран, първо пращат една жена, която се преструва на пияна, да потвърди фактите. После един мъж влиза и съвсем дискретно го моли да го последва за кратък разговор. Мъжът е полицай. Игор в момента има в сакото си нещо, което прилича на химикалка. То няма да събуди подозрение, но беретата ще го издаде.

Дали може да използва пистолета и да се измъкне? Полицаят, който трябва да се появи, щом идентичността му бъде потвърдена, навярно има свои хора, които наблюдават сцената. Ще го убият, преди да успее да реагира. От друга страна, не е дошъл тук, за да убива безразборно невинни хора. Той има мисия и неговите жертви — или мъченици в името на любовта, както предпочита да ги нарича — служат на една по-висша цел.

— Не съм дистрибутор — отговаря. — Нямам нищо общо със света на киното, модата и блясъка. Работя в сферата на телекомуникациите.

— Чудесно — казва жената. — Значи сигурно имате пари. Значи сте преследвали някакви мечти в живота си и разбирате за какво говоря.