Паулу Коелю - Победителят е сам

Хора от средната класа с не много високи доходи продаваха на търг ценни вещи, за които твърдяха, че са били намерени на тавана в старата къща на дядо им. Търгуваха се за много пари и още на следващата седмица биваха продадени на специализирани галерии десет или двайсет пъти над първоначалната цена. „Портокалът“ оставаше доволен, благодареше на боговете за щедростта на съдбата, вкарваше парите в собствената си сметка и решаваше да направи инвестиция в чужбина, като внимателно следеше да остави малко — своя процент — в банката си. В този случай боговете бяха истинските собственици на картините, които ги препродаваха чрез галериите и отново ги пускаха за продажба чрез други хора.

Но имаше и по-скъпи продукти като театър, правене и разпространение на филми. Тъкмо там невидимите ръце на перачите на пари правеха големите удари.

Савой продължава да чете резюмето за живота на човека, който сега се намира в интензивното отделение. Пропуските попълва с помощта на собственото си въображение.

Актьор, който мечтае да стане голяма знаменитост. Не успява да си намери работа — въпреки че и до днес се е грижил за физиката си, сякаш е голяма звезда, — но опознава добре индустрията. Вече на средна възраст, успява да вземе малко пари от инвеститори и прави един-два филма, които се провалят с гръм и трясък, понеже не могат да бъдат разпространени добре. Въпреки това името му се появява в специализираните рубрики и списания. Става известен като човека, който се е опитал да направи нещо, излизащо от схемата на големите киностудии.

Отчаян е, не знае какво да прави с живота си в този момент, никой не му дава трети шанс, уморил се е да моли за пари хора, които са заинтересовани да инвестират само в сигурни успехи. Един ден се оказва потърсен от група хора, някои разговорливи, други — безмълвни.

Правят му предложение — той ще започне да разпространява филми, като първата му покупка трябва да е нещо реално с шанс да достигне до широката публика. Големите киностудии ще направят високи оферти за продукта, но той не бива да се безпокои — всяка предложена цена ще бъде надхвърлена от новите му приятели. Филмът ще бъде излъчен в много киносалони и ще осигури цяло състояние. Явиц ще спечели нещото, от което най-много се нуждае — репутация. Никой в момента няма да се интересува от живота на онзи отчаян продуцент. Два-три филма по-късно обаче властите ще започнат да питат откъде идват парите, но дотогава вече първата стъпка ще е прикрита поради изтеклия срок за данъчни проверки, който е пет години.

Явиц започва победоносна кариера. Първите филми, които разпространява компанията му, носят печалби, хората, които ги излъчват, започват да вярват в неговия талант да избира онова, което ще е най-успешно на пазара, режисьори и продуценти искат да работят с него. За да поддържа привидното, поема само два-три нискобюджетни филма на половин година. Останалото са продукции с огромни бюджети, първокласни звезди, неподозирани професионалисти, много пари за реклама, финансирана от установени в някой данъчен рай групи. Касовите приходи се депозират в обикновен инвестиционен фонд, извън всякакво подозрение, който притежава „част от акциите“ на филма.

Готово. Мръсните пари се превръщат във великолепно произведение на изкуството, което очевидно не е донесло очакваната печалба, но все пак е осигурило милиони долари и сега те са в ръцете на един от съдружниците в начинанието.

В даден момент някой по-бдителен данъчен инспектор или донос от някоя студия привлича вниманието върху един съвсем простичък факт: как така толкова непознати за пазара продуценти успяват да ползват най-големите знаменитости, най-талантливите режисьори, да харчат цели състояния за реклама и да имат само ЕДИН дистрибутор за филмите си? Отговорът е прост: големите студии се интересуват само от собствените си продукции, а Явиц е герой, той е човекът, който чупи диктатурата на корпорациите гиганти, той е новият мит, Давид, който се бори срещу Голиат, представляващ несправедливата система.

Един данъчен с повече чувство за отговорност решава да продължи нататък въпреки всички разумни обяснения. Започват тайни разследвания. Компаниите, инвестирали в рекордния брой продадени билети, винаги са анонимни дружества със седалище на Бахамите, в Панама, в Сингапур. В този момент някой, внедрен в данъчната служба (винаги има някой вътре), предупреждава, че каналът вече не представлява интерес и трябва да се намери друг дистрибутор за прането на пари.