Убийствата не бяха чести. Най-скорошните статистики сочеха, че голяма част от случаите в Кан бяха свързани с конфликти между деца на богаташи в някоя скъпа дискотека, обири на апартаменти, ползвани само през лятото, нарушения по пътищата, доноси за незаконно наемане на работници, семейни разправии. Разбира се, че трябваше да е много доволен от това — в този все по-смутен свят Южна Франция беше оазис на спокойствието, дори в периода, когато нахлуваха хиляди чужденци, за да се възползват от плажа или за да продават и купуват филми. Предишната година бе ангажиран с четири самоубийства (което беше равнозначно на шест-седем килограма хартия, изписани на машина, попълнени и подписани) и с две, само с две нападения, завършили със смърт. А сега, в рамките на няколко часа бе достигната статистиката за цяла година. Какво ставаше?
Бодигардовете бяха изчезнали още преди да дадат показания и Савой мислено си отбеляза, че щом му остане време, ще отправи писмено порицание на ангажираните със случая полицаи. В крайна сметка бяха оставили да се изплъзнат единствените двама истински свидетели на случилото се — защото жената в чакалнята не знаеше абсолютно нищо. За по-малко от две минути разбра, че тя е била далече в момента, когато отровата е била изстреляна. Искала само да се възползва от ситуацията, за да се добере до известния дистрибутор на филми.
Значи остава единствено да чете още хартии.
Седи в чакалнята на болницата. Пред него има два доклада.
Единият е от дежурния лекар. Състои се само от две страници със скучни технически подробности и анализ на пораженията в организма на човека, намиращ се сега в интензивното отделение на болницата — отравяне чрез перфорация на дясната лумбална област, предизвикано от инжектирана с игла непозната субстанция, която в момента се изследва в лабораторията. Единствената отрова в списъка, която има такова бързо поразяващо действие, е стрихнинът, но той предизвиква конвулсии и спазми на тялото. От казаното от охранителите на събитието, потвърдено от лекарите от „Бърза помощ“ и от жената в чакалнята такъв симптом не е бил налице. Тъкмо обратното — наблюдавана е незабавна парализа на мускулите, като тялото е паднало напред и жертвата е могла да бъде изнесена от мястото, без да привлече вниманието на гостите.
Вторият доклад, доста по-обширен, беше от Европейската асоциация на директорите на полицията и от Европол, които следяха всяка крачка на жертвата, откакто беше стъпил на европейска територия. Агентите се сменяха, но в часа на инцидента беше наблюдаван от тъмнокож агент от Гваделупа, който приличаше на ямаец.
„И въпреки това човекът, ангажиран с наблюдението, не е видял нищо. По-точно в момента на инцидента гледката му е била частично закрита от преминаващ човек със сок от ананас в ръка.“
Въпреки че жертвата нямаше полицейско минало и беше позната в киносредите като един от най-революционните съвременни дистрибутори на филми, дейността му беше просто параван за нещо доста по-доходоносно.
Според Европол Явиц Уайлд бил посредствен филмов продуцент допреди пет години, когато бил нает от картел, специализиран в разпространяването на кокаин в Америка. Бил нает, за да пере пари. „Започва да става интересно.“
За първи път на Савой му харесва какво чете. Може би в ръцете си държи един важен случай, встрани от рутината на проблемите с боклука и двете убийства на година.
Познава механизма. Знае за какво става дума в този доклад. Трафикантите печелят състояния, като продават стоката, но тъй като не могат да докажат произхода на парите си, не могат да си открият банкови сметки, да купуват апартаменти, коли или скъпоценности, да правят инвестиции, да прехвърлят големи суми от една страна в друга. Правителството ще попита: „Как този успя да забогатее толкова? Откъде идва всичко това?“
За да преодолеят тази пречка, те използват един финансов механизъм, наречен „пране на пари“. Тоест да превръщат криминални приходи в почтени финансови активи, които да могат да станат част от икономическата система и да правят още повече пари. Приписваха произхода на израза на американския гангстер Ал Капоне, който купил в Чикаго веригата за обществени перални „Санитари Клийнинг Шопе“ и чрез нея депозирал в банката парите, спечелени от нелегалната продажба на алкохол по време на Сухия режим. Ако някой вземел да попита как така е толкова богат, винаги можел да каже: „Хората перат повече отвсякога. Доволен съм, че инвестирах в тази дейност.“
Читать дальше