Паулу Коелю - Победителят е сам

Всички обещаваха един ден да си отмъстят. Всички си казваха, че накрая ще отворят собствен бутик и ще получат признание. Но всички се усмихваха и продължаваха да работят, сякаш са много въодушевени от това, че са избрани. А след окончателната селекция на предложените модели още хора се оказваха уволнени и заменени с нови (за следващата колекция). Най-накрая се използваха избраните материи, за да се направят дрехите за ревюто.

Сякаш за първи път щяха да бъдат показани публично. Което беше част от легендата, разбира се.

Защото по същото време посредници от цял свят вече държаха в ръцете си снимки на техни дрехи от всички ъгли, разполагаха с аксесоарите, вида тъкан, препоръчителната цена, местата, където можеха да поръчат материите. В зависимост от това колко бе важна марката, „новата колекция“ започваше да се произвежда в индустриални количества на различни места по света.

Най-накрая идваше големият ден — по-точно трите седмици, които бележеха началото на една нова ера (която, както е известно, траеше само шест месеца). Започваше в Лондон, минаваше през Милано и завършваше в Париж. Канеха се журналисти от цял свят, фотографите си оспорваха привилегированите места, всичко се пазеше в тайна, вестници и списания посвещаваха страници и още страници на новостите, жените се прехласваха, мъжете гледаха с известно презрение на онова, което смятаха просто за „мода“, и мислеха как трябва да похарчат няколко хиляди долара за нещо, което за тях няма никакво значение, но което съпругите им смятаха за голямата емблема на Суперкласата.

Седмица по-късно представеното като абсолютно неповторима колекция вече се намираше по магазините в целия свят. Никой не се питаше как е пристигнало толкова бързо и как е произведено за толкова кратко време.

Легендата е по-важна от действителността.

Потребителите не си даваха сметка, че модата е създадена от онези, които се подчиняват на вече съществуващата мода. Че уникалността е просто лъжа, в която искат да вярват. Че голяма част от прехвалените в модните издания колекции принадлежат на големи конгломерати за луксозни стоки, които поддържат същите тези вестници и списания с реклами на цяла страница.

Разбира се, че имаше изключения. След няколкогодишна борба Хамид стана едно от тях. И в това бе неговата сила.

Забелязва, че Ева отново проверява мобилния си телефон. Нямаше навика да го прави. В действителност мразеше онзи апарат може би защото й напомняше за миналата връзка, за етап от живота й, който той така и не успя да разбере, понеже винаги избягваха темата. Поглежда часовника — все още имат време да допият кафето си без напрежение. Отново поглежда към дизайнера.

Ако можеше всичко да започва от фабриката за бои и да свършва на ревюто. Но не беше така.

Той и човекът, който сега съзерцава сам хоризонта, се бяха срещнали за пръв път на „Премиер визион“. Хамид още работеше за голямата марка, която го беше наела като дизайнер, въпреки че шейхът вече сформираше една малка армия от единайсет души, която щеше да осъществи идеята да покажат чрез модата своя свят, своята религия и своята култура.

— През по-голямата част от времето слушаме обяснения как простите неща могат да бъдат представени по-сложно — каза Хамид.

Разхождаха се между щандовете, излагащи нови тъкани, революционни технологии, цветове, които щяха да бъдат използвани през следващите две години, все по-скъпи аксесоари — токи на колани от платина, портфейли за кредитни карти, които се отваряха с натискане на копче, гривни, които можеха да се регулират до милиметър с помощта на винтче, инкрустирано с брилянти. Дизайнерът го изгледа от глава до пети.

— Светът винаги е бил и ще продължи да бъде сложен.

— Не съм на това мнение. И ако някой ден ми се наложи да напусна мястото, на което работя, то ще е, за да започна собствен бизнес, който ще опровергава всичко, което наблюдаваме в момента.

Дизайнерът се разсмя.

— Знаеш какъв е светът ни. Вече си чувал да се говори за Федерацията, нали? Чужденците попадат в нея само след големи, много големи усилия.

Френската федерация по висша мода беше сред най-трудно достъпните клубове в света. Определяше кой ще участва на Седмиците на модата в Париж и диктуваше условията на участниците. Създадена през 1968 година, тя имаше огромно влияние. Беше патентовала израза „висша мода“ (haute-couture), та никой друг да не може да го използва без риск да бъде съден. Издаваше десетте хиляди броя на Официалния каталог на двете големи годишни събития, решаваше как да се разпределят двете хиляди пропуска за журналисти от цял свят, избираше големите купувачи и местата за ревютата — според значимостта на дизайнера.