Паулу Коелю - Победителят е сам

На другия ден се срещна с група чуждестранни инвеститори. Предоставиха му фантастична сума и схема за погасяване. Попитаха го дали приема предизвикателството и дали е готов за него.

Хамид поиска време да помисли. Отиде на гроба на баща си и цял следобед се моли. През нощта вървя из пустинята, усети смразяващия костите вятър и се върна в хотела, където бяха отседнали чужденците. „Благословен е онзи, който успява да даде на децата си криле и корени“, гласи една арабска поговорка.

Трябваха му корени. Има на света едно място, където сме родени, където сме научили езика си и сме открили как предците ни са се справяли с проблемите си. В даден момент ставаме отговорни за това място.

Трябваха му криле. Те ни показват безкрайните хоризонти на въображението, отнасят ни при нашите мечти, водят ни към далечни места. Те са тези, които ни позволяват да опознаем корените си и да се учим от тях.

Помоли Бог за вдъхновение и започна да се моли. Два часа по-късно се сети за един разговор на баща му с негов приятел, който често посещаваше магазина за платове.

„Тази сутрин синът ми поиска пари, за да си купи един овен. Трябва ли да му помогна?“

„Не е нищо спешно. Затова изчакай още една седмица, преди да услужиш на сина си.“

„Но аз имам възможност да му помогна още сега, какво по-различно ще стане, ако изчакам една седмица.“

„Разликата е много голяма. Опитът ме е научил, че хората оценяват едно нещо само когато в даден момент са се съмнявали дали ще го получат, или не.“

Накара пратениците да чакат цяла седмица и после прие предизвикателството. Трябваха му хора, които да се погрижат за парите и да ги инвестират по най-добрия начин. Трябваха му служители, за предпочитане от същото село. Трябваше му още една година на сегашната работа, за да усвои каквото още му бе необходимо.

Само това.

„Всичко започва в една фабрика за бои.“

Но не е точно така. Всичко започва, когато фирмите за проучване на пазарните тенденции (на френски те се наричат „cabinets de tendence“, а на английски — „trend adapters“) забележат, че определена прослойка от обществото се интересува повече от определени теми, отколкото от други. Това няма директна връзка с модата. Проучването се прави въз основа на интервюта с потребителите, мониторинг на мостри, но най-вече посредством внимателното наблюдение на цяла армия от хора — обикновено между двайсет и трийсет години, — които ходят по дискотеки, движат се по улиците, четат всичко, което се публикува по блоговете в интернет. Те никога не поглеждат витрините, дори там да са най-престижните марки — всичко, изложено на витрините, вече е достигнало до широката публика и е осъдено на смърт.

Онова, което гениите от фирмите за проучване на пазарните тенденции биха искали да знаят с точност, е: Каква ще е следващата грижа или интерес на потребителя? Младите, които нямат достатъчно пари, за да си купуват луксозни стоки, са принудени да измислят нови дрехи. Понеже не се отлепят от компютъра, споделят интересите си с другите и често това се превръща във вирус, който заразява цялото общество. Младите оказват влияние върху родителите си по отношение на политиката, книгите, музиката — не става обратното, както смятат наивниците. От друга страна, родителите оказват влияние върху младите, що се отнася до тъй наречената „ценностна система“. Дори младите да са бунтари по природа, пак вярват, че семейството има право. Може да се обличат странно и да харесват певци, които вият и чупят китари, но само толкова. Нямат куража да отидат по-далече и да предизвикат истинска революция в нравите.

„Вече са го правили в миналото. Но за щастие тази вълна отмина.“

Тъй като в този момент фирмите, проучващи тенденциите, показват, че обществото се движи към един по-консервативен стил, далече от заплахата на „суфражетките“ (които в началото на XX век са се борили и са извоювали правото на жените да гласуват) или на дългокосите нечистоплътни хипита (група безумци, решили един ден, че могат да живеят в мир и свободна любов).

През 1960 г. например светът, обхванат от кървавите войни на постколониалния период, ужасен от заплахата за ядрена война и същевременно в икономически подем, отчаяно се нуждаеше от мъничко радост. Както Кристиан Диор беше осъзнал, че надеждата за изобилие се крие в излишеството от плат, така и дизайнерите потърсиха в комбинацията от цветове начин, с който да се повдигне общият дух, и стигнаха до извода, че червеното и виолетовото са в състояние едновременно да успокояват и провокират.