Паулу Коелю - Победителят е сам

Четирийсет години по-късно колективната визия изцяло се е променила — светът вече не се намира под заплахата от война, а над него са надвиснали сериозни проблеми с околната среда. И дизайнерите се насочват към други тонове, свързани с природата, като пясъка в пустинята, горите, водата в морето. Между единия и другия период се раждат и изчезват други тенденции — психеделична, футуристична, аристократична, носталгична.

Преди да се определят големите колекции, фирмите, проучващи тенденциите на пазара, дават обща панорама на световното състояние на духа. В днешно време сякаш основна тема на човешките тревоги — като изключим войните, глада в Африка, тероризма, незачитането на човешките права, арогантността на някои развити нации — е как да опазим нашата нещастна планета от многото заплахи, които обществото ни е създало.

„Екология. Да се съхрани Земята. Колко смешно.“

Хамид знае, че няма смисъл да се бори срещу колективното подсъзнание. Цветовете, аксесоарите, тъканите, предполагаемите благотворителни дейности на Суперкласата, публикуваните книги, музиката по радиото, документалните филми за бивши политици, новите филми, материалът за обувки, системите за гориво на автомобилите, петициите за конгресмените, ценните книжа, продавани от най-големите банки в света, сякаш всичко е концентрирано в едно-единствено нещо — да се спаси планетата. Цели състояния се трупат за броени дни, големи международни компании успяват да си осигурят място в пресата заради една или друга абсолютно незначителна дейност в тази област, безскрупулни фондации пускат реклами в могъщи телевизионни канали и получават стотици милиони долари от дарения, защото всички изглеждат загрижени за съдбата на Земята.

Всеки път, когато прочете във вестник или списание как политиците неизменно използват глобалното затопляне или разрушаването на околната среда като платформа за изборните си кампании, си мисли:

„Как е възможно да сме толкова арогантни? Планетата винаги е била и ще бъде по-силна от нас. Не можем да я унищожим. Ако преминем определена граница, Земята ще се погрижи да ни изтрие от лицето си, но ще продължи да съществува. Защо не започнем да казваме, че не бива «да позволим планетата да ни унищожи»?“

Защото „да спасим планетата“ дава усещането за сила, за действеност, за благородство. Докато „да не позволим планетата да ни унищожи“ може да ни доведе до отчаяние, до безсилие, до истинския размер на нашите бедни и ограничени възможности.

Но в крайна сметка тъкмо това показваха тенденциите, а модата трябва да се нагажда към желанията на потребителите. Фабриките за багрила сега създаваха най-добрите тоналности за следващата колекция. Производителите на платове търсеха естествени нишки, фирмите за аксесоари като колани, чанти, очила и часовници правеха всичко възможно да се приспособят — или поне да се преструват, че се приспособяват — и отпечатваха на рециклирана хартия брошури относно огромните си усилия да опазят околната среда. Всичко това щеше да се покаже на дизайнерите на най-големия панаир на модата, недостъпен за публиката, с красноречивото име „Премиер визион“ (Първо представяне).

От този момент нататък всеки щеше да подготвя своите колекции, щеше да прояви творчество и всички щяха да имат усещането, че висшата мода е абсолютно новаторска, оригинална, различна. Нищо подобно. Всички следваха буквално онова, което казваха специалистите по пазарни тенденции. Колкото по-важна бе марката, по-малко желание имаше да рискува, тъй като работата на стотици хиляди хора по целия свят зависеше от решенията на една малобройна група, Суперкласата на модата, на която вече й беше омръзнало да се преструва, че продава нещо различно на всеки шест месеца.

Първите скици се правеха от „неразбраните гении“, които мечтаеха да видят някой ден името си върху етикета на дреха. Работеха приблизително около шест до осем месеца, отначало ползваха само хартия и молив, после правеха прототипове от евтин материал, който може да бъде сниман с модели и анализиран от шефовете. От всеки сто прототипа избираха около двайсет за следващото ревю. Правеха се корекции — нови копчета, различна кройка на ръкавите, декоративни шевове.

Още снимки — този път със седнали модели, с легнали модели, с модели, които се движат — и още корекции, тъй като коментари от рода на „става само за манекенки на ревю“ можеха да съсипят цялата колекция и да поставят под въпрос репутацията на марката. В този процес някои от „неразбраните гении“ биваха незабавно освобождавани без право на обезщетение, тъй като винаги се оказваха там просто на „стаж“. Най-талантливите трябваше да коригират многократно своите работи и да са с ясното съзнание, че колкото и голям да е успехът на техния тоалет, ще бъде спомената само марката.