Паулу Коелю - Победителят е сам

Отново остави списанието на място.

— Ти навярно се питаш: а защо не са направили това по-рано? Никога няма да имаме точен отговор. Разбира се, по всяка вероятност са опитвали — дизайнери, които напълно са забравени от историята, тъй като не са могли да отразят в своите колекции духа на времето си. За да е можело работата на Шанел да получи бъдещия си отзвук, не е бил достатъчен само талантът на създателката или богатите любовници. Трябвало е и обществото да е готово за голямата феминистка революция по същото време.

След кратка пауза шефът му продължи:

— Сега е моментът на модата от Ориента. Тъкмо защото напрежението и страхът, които държат света нащрек, идват от твоята земя. Знам това, тъй като управлявам тази модна къща. В крайна сметка всичко започва от среща на основните доставчици на бои и оцветители.

„В крайна сметка всичко започва от среща на основните доставчици на бои и оцветители.“ Хамид отново поглежда към дизайнера, който седи сам с фотоапарата си, поставен върху креслото до него. Вероятно и той го е видял да влиза и сигурно сега си мисли откъде е взел толкова пари, че да стане негов основен конкурент.

Мъжът с поглед в празното, преструващ се, че не го е грижа за нищо, беше направил всичко възможно Хамид да не успее да влезе във Федерацията. Мислеше, че работата му се финансира от петрола, а това беше нелоялна конкуренция. Не знаеше, че осем месеца след смъртта на баща му и два месеца, след като шефът му беше предложил по-добра длъжност — въпреки че името му не можеше да се появява, тъй като модната къща имаше друг дизайнер, избран да е в светлината на прожекторите и да блести по ревютата, — шейхът го бе повикал отново, този път за лична среща.

Когато пристигна в родния си град, едва позна мястото. Скелетата на небостъргачите образуваха безкрайна редица край единствения булевард в града, трафикът беше непоносим, на старото летище цареше невъобразим хаос, но идеята на шейха беше започнала да се материализира — това щеше да е едно мирно кътче насред войните, рай за инвеститорите сред бъркотията на световните финансови пазари, лицето на един народ, който мнозина с удоволствие унижаваха и клишираха. Други страни в района започнаха да вярват в града, който се издигаше в пустинята, и парите започнаха да бликат — първо като извор, а после и като пълноводна река.

Същевременно палатът си беше все същият, въпреки че друг, доста по-голям, се строеше наблизо. Хамид дойде оживен на срещата. Каза, че е получил чудесно предложение за работа, че вече няма нужда от финансова помощ и ще изплати всеки цент, който са инвестирали в него.

— Напусни — каза шейхът.

Хамид не го разбра. Да, знаеше, че търговията, завещана от баща му, дава чудесни резултати, но имаше други планове за бъдещето си. Ала не биваше да предизвиква за втори път човека, който толкова му беше помогнал.

— При нашата единствена среща аз можах да ви кажа „не“, ваше величество, защото защитавах интересите на моя баща, които винаги са били много по-важни от всичко друго на тоя свят. Сега обаче трябва да се подчиня на волята на моя управник. Ако смятате, че сте загубили парите си, като сте инвестирали в моята работа, ще направя каквото пожелаете. Ще се върна тук и ще се погрижа за моето наследство. Ако трябва да се откажа от мечтата си, за да зачета моето племе, ще го направя.

Изрече тези думи твърдо. Не биваше да покаже слабост пред човек, който уважава чуждата сила.

— Не те моля да се връщаш тук. Щом са те повишили, то е, защото вече знаеш какво ти е необходимо, за да създадеш собствена марка. Това искам аз.

„Да създам собствена марка? Дали разбирам правилно?“

— Виждам, че големите луксозни марки все по-често се установяват при нас — продължи шейхът. — И знаят какво правят — нашите жени са започнали да променят начина си на мислене и обличане. Модата е засегнала нашия район повече от всяка друга чужда инвестиция. Говорих с мъже и жени, които разбират от тези неща, тъй като аз съм само един стар бедуин, който едно време, като видя първия си автомобил, си помисли, че трябва да го храни като камилите.

Иска ми се чужденците да четат нашите поети, да слушат нашата музика, да танцуват танците ни и да пеят песните ни, които са се предали от поколение на поколение. Ала май никой не се интересува от тях. За да се научат да уважават нашата традиция, има един-единствен начин — чрез това, което ти работиш. Ако разберат кои сме благодарение на начина, по който се обличаме, ще разберат и останалото.