Паулу Коелю - Победителят е сам

Телефонът отново иззвъня. Жасмин пак беше станала Кристина и се подчини на майка си. Жената от другата страна на линията се представи и каза, че ще закъснее с два часа заради други среща. Помоли за извинение.

— Няма проблем — отговори Кристина. — Но преди да си загубите времето с мен, искам да разбера колко ще струва работата.

— Колко ще струва ли?

— Да. Идвам от друга среща, където ми поискаха две хиляди евро за снимки, грим…

Жената от другата страна на линията се засмя.

— Няма да струва нищо. Известен ми е този трик. Ще говорим за това, като се видим.

Студиото приличаше на предишното, но разговорът беше различен. Фотографката пожела да узнае защо погледът й сега е по-тъжен отпреди — явно още си спомняше за първата им среща. Кристина й каза какво се е случило сутринта, жената обясни, че това било обичайно, въпреки че днес властите вече упражнявали повече контрол. Точно в този момент на много места по света сравнително хубави момичета бивали поканени да покажат „потенциала“ на своята хубост, плащайки за това скъпо. Под претекст, че търсят нови таланти, разни фирми наемали стаи в луксозни хотели, разполагали фототехника, обещавали поне едно ревю през годината, или „да върнат парите“, искали да им се плати цяло състояние за снимките, викали фалирали професионалисти да се правят на гримьори и фризьори, предлагали школи за фотомодели и често изчезвали безследно. Кристина извадила късмет, че е попаднала в истинско студио и е проявила достатъчно разум да откаже предишното предложение.

— Това е част от човешката суета и няма нищо лошо — стига човек да знае как да се предпазва, разбира се. Случва се не само в света на модата, но и в много други области — писатели, които сами публикуват творбите си, художници, които сами спонсорират изложбите си, кинематографисти, които натрупват дългове, за да се борят за място под слънцето с големите студии, момичета, които изоставят всичко и отиват да работят като сервитьорки в големия град с надеждата някой продуцент да открие таланта им и да ги покани да станат звезди.

Не, сега няма да правят снимки. Трябва да я опознае по-добре, защото натискането на копчето на фотоапарата е последната работа в един дълъг процес, който започва с разкриване на душата на човека. Уговориха се да се видят на другия ден, разговаряха още.

— Трябва да си избереш име.

— Жасмин Тайгър.

Веднъж фотографката я покани да отидат в края на седмицата на един плаж на границата с Холандия. Прекарваха по повече от осем часа на ден във всякакви експерименти пред обектива.

Трябваше да изразява с лице емоциите, предизвикани от думи като „огън!“ или „прелъстяване!“, или „вода!“. Трябваше да показва добрата и лошата страна на душата си. Да гледа напред, настрани, надолу и в безкрая. Да си представя чайки и демони. Да се чувства нападната от по-възрастни мъже, зарязана в тоалетната на бар, изнасилена от един или повече мъже, грешница и светица, мръсница и невинна девойка.

Правиха снимки на открито — тялото й замръзваше от студ, но тя успяваше да реагира на всяко поощрение и да се подчини на всяко внушение. Използваха малко студио, оборудвано в една от стаите, където звучеше различна музика, а осветлението се менеше всяка секунда. Жасмин се гримираше, а фотографката се занимаваше с косата й.

— Как се справям? Защо си губиш времето с мен?

— По-късно ще говорим.

Жената по цяла вечер разглеждаше снимките, размишляваше, отбелязваше си нещо. Никога не казваше дали е доволна или разочарована от резултатите.

Едва в понеделник сутринта Жасмин (Кристина тогава вече беше напълно погребана) чу мнението й. Намираха се на гарата в Брюксел, където чакаха да се прекачат за Антверпен.

— Ти си най-добрата.

— Не е вярно.

Жената я погледна стреснато.

— Вярно е. Ти си най-добрата. Работя в тази област вече двайсет години, снимала съм безброй хора, работила съм с професионални модели и с артисти от киното. Хора с опит, но никой, абсолютно никой, не е показал способност да изразява чувства като теб. Знаеш ли как се нарича това? Талант. За някои категории професионалисти е лесно да се прецени. Мениджъри, които поемат предприятие на прага на фалита и успяват да го превърнат в печелившо. Спортисти, които чупят рекорди. Художници, чиито картини вдъхновяват поне две поколения. Но защо съм толкова уверена в успеха на един модел? Защото съм професионалист. Ти успя да покажеш твоите ангели и демони през обектива на фотоапарата, а това никак не е лесно. Не говоря за младите хора, които се обличат като вампири и ходят на готически купони. Не говоря и за момичета, които с невинно изражение се опитват да събудят педофилията у мъжете. Говоря за истински ангели и демони.