Паулу Коелю - Победителят е сам

Игор попита дали не е доволна от онова, което има.

— Доволна съм. Точно там е проблемът — аз съм доволна, но ти не си. И никога няма да бъдеш. Ти си неуверен, страх те е да не загубиш всичко, което си постигнал. Не знаеш как да излезеш от битката, когато вече си завоювал желаното. Ти ще се саморазрушиш. Както рушиш брака и любовта ни.

Не за първи път говореше така със съпруга си — открай време бяха откровени един с друг. Не желаеше повече да купува, мразеше да ходи на чай, ненавиждаше телевизионните програми, които се принуждаваше да гледа, докато го чакаше да се прибере от работа.

— Не говори така. Не ми казвай, че погубвам нашата любов. Обещавам ти, че скоро всичко ще е зад гърба ни, потърпи още малко. Може би е време да започнеш да правиш нещо, защото май водиш кошмарен живот.

Поне го признаваше.

— Какво би искала да правиш?

Да, може би работата беше някакъв изход.

— Да се занимавам с мода. Винаги съм мечтала за това.

Съпругът й незабавно удовлетвори нейното желание. Още на следващата седмица се появи с ключове от магазин в един от най-хубавите търговски центрове в Москва. Ева беше много въодушевена — сега животът й имаше нов смисъл, дългите дни и нощи, които бе прекарала в очакване, щяха да свършат завинаги. Поиска му пари назаем и Игор направи необходимите инвестиции, за да има тя шанс да постигне успеха, който заслужаваше.

Коктейлите и приемите, където винаги се беше чувствала като чужда, започнаха да й стават интересни и благодарение на връзките си само за две години превърна магазина в място за висша мода в Москва. Въпреки че с мъжа й имаха обща сметка и той никога не я бе питал колко харчи, отвори дума да му върне заетите пари. Започна да пътува сама в търсене на изключителни марки и модели. Нае служители, започна да разбира от счетоводство и за своя изненада се превърна в преуспяла бизнес дама.

Игор я беше научил на всичко. Игор беше модел и пример за подражание.

И тъкмо когато всичко потръгна и животът й придоби нов смисъл, Ангелът на светлината, който бе озарил пътя й, загуби равновесие.

Намираха се в един ресторант в Иркутск, след като бяха прекарали събота и неделя в рибарско селище на брега на езерото Байкал. По онова време компанията притежаваше два самолета и един хеликоптер, та можеха да пътуват надалеч и да се върнат в понеделник, за да завъртят отново въртележката. Никой от двамата не се оплакваше от малкото време, което си отделяха, но беше очевидно, че двете години борба започват да оставят следи.

Въпреки това знаеха, че любовта е по-силна от всичко и че докато са заедно, са в безопасност.

Посред вечерята на свещи в ресторанта влезе един пиян просяк, дойде при тях и седна на масата да си поговорят, прекъсвайки онзи така ценен миг, когато бяха сами, далеч от надпреварата в Москва. Минута по-късно собственикът вече беше в готовност да го измъкне оттам, но Игор го помоли да не прави нищо — той сам щял да се занимае. Просякът се оживи, взе шишето с водка, отпи от него и започна да задава въпроси („Вие кои сте? Как така имате толкова пари, когато всички тук тънат в бедност?“), оплака се от живота и правителството. Игор го търпя в продължение на няколко минути.

После помоли за извинение, хвана човека под ръка и го изведе навън — ресторантът се намираше на улица, която нямаше никаква настилка. Двамата му охранители го очакваха. Ева видя през прозореца, че мъжът й размени само няколко думи с тях, нещо от рода на: „Наблюдавайте жена ми“, и се отправи към малката странична уличка. Минути по-късно се върна усмихнат.

— Повече никого няма да безпокои — каза той.

Ева забеляза, че погледът му се е променил, сякаш очите му бяха изпълнени с огромна радост, много по-голяма от радостта, която беше показал по време на излета.

— Какво си направил?

Но Игор само си поръча още водка. Двамата пиха до късно през нощта — той се смееше, а тя се опитваше да разбере онова, което я интересуваше. Може пък да беше дал пари на човека, за да се отърве от мизерията, тъй като винаги проявяваше щедрост към по-малко облагодетелстваните край него.

Когато се върнаха в апартамента си в хотела, той направи следния коментар:

— Научих това, когато бях млад и когато участвах в една несправедлива война в името на идеал, в който не вярвах. Винаги има начин да се приключи безвъзвратно с мизерията.

Не, Игор не може да е тук, навярно Хамид се е объркал. Двамата се бяха виждали само веднъж, на входа на сградата, където живееха в Лондон. Той беше открил адреса и се беше появил да моли Ева да се върне. Хамид излезе да говори с него, но не го пусна вътре, заплашвайки да викне полицията. В продължение на седмица тя не мръдна от дома си, оправдавайки се с главоболие. Всъщност знаеше, че нейният Ангел на светлината се е превърнал в Абсолютното зло.