Паулу Коелю - Победителят е сам

Неговият баща. Така и не успя да види успеха на сина си. Когато шейхът започна да изкупува всички налични терени в онази част на пустинята, за да може да построи един от най-модерните градове в света, неговият баща прояви смелостта да каже на посредниците му: „Няма да продавам. Семейството ми живее тук от много векове. Тук погребваме нашите мъртви. Тук сме се научили да оцеляваме при несгодите и нападенията. Мястото, което Бог ни е дал, за да се грижим за него на тоя свят, не се продава.“

Историята отново е в главата му.

Посредниците вдигнаха цената. Понеже не постигнаха нищо, се върнаха гневни и готови на всичко, за да махнат баща му оттам. Шейхът започваше да става нетърпелив — искаше веднага да започне проекта си, тъй като имаше големи планове, цената на петрола беше скочила на международния пазар, парите трябваше да се похарчат, преди да се изчерпят запасите, когато вече нямаше да има възможност да се създаде привлекателна инфраструктура за чуждестранни инвестиции.

Ала старият Хюсеин продължаваше да отказва всякаква цена за имота си. Докато един ден шейхът не реши да отиде да поговори лично с него.

— Мога да ти предложа всичко, което пожелаеш — каза той на търговеца на платове.

— Тогава дайте подходящо образование на моя син. Той е вече на шестнайсет години и няма никаква перспектива тук.

— В замяна ще ми продадеш къщата.

Последва дълго мълчание, докато не чу баща си, взрян в очите на шейха, да казва нещо, което никога не беше очаквал:

— Вие трябва да образовате поданиците си. Не мога да заменя бъдещето на моето семейство за неговото минало.

Спомня си как видя огромна тъга в очите на баща си, когато продължи:

— Но ако моят син може да получи, макар и една възможност в живота, приемам предложението.

Шейхът излезе, без да промълви и една дума. На другия ден помоли търговеца да прати сина си при него, за да поговорят. Прие го в палата си, построен до старото пристанище. За да стигне там, Хамид мина през затворени улици, огромни метални кранове, неуморни работници и цели квартали, изравнени със земята.

Шейхът мина директно на въпроса.

— Знаеш, че искам да купя дома на баща ти. В земите ни е останал малко петрол и преди кладенците да пресъхнат, трябва да намалим нашата зависимост от тях и да отворим нови пътища. Ще докажем на света, че можем да продаваме не само нашия нефт, но и нашите услуги. За да направим обаче първите стъпки, трябва да се осъществят някои важни реформи, като например да се построи хубаво летище. Трябват ни земи, за да могат чужденците да построят своите сгради — мечтата ми е справедлива и намерението ми е добро. Ще ни трябват образовани хора в сферата на финансите, а ти чу разговора ми с баща ти.

Хамид се опитваше да прикрие страха си, защото на аудиенцията присъстваха повече от десет души. Но сърцето му вече имаше готов отговор за всеки отправен въпрос.

— Какво искаш да правиш?

— Да уча висша мода.

Придворните се спогледаха. Може би не знаеха за какво точно говори.

— Да уча висша мода. Голяма част от платовете, които моят баща купува, се продават на чужденци, които от своя страна имат сто пъти по-големи печалби, когато ги превърнат в луксозни дрехи. Сигурен съм, че можем да правим това и тук. Убеден съм, че модата е един от начините да разчупим предразсъдъците, които останалата част на света има спрямо нас. Ако разберат, че не се обличаме като диваци, накрая ще започнат да ни приемат по-добре.

Този път се чу шушукане сред придворните. Той говореше за дрехи, така ли? Но това беше нещо, принадлежащо на западния свят, по-загрижен за онова, което е отвън, а не вътре в хората.

— От друга страна, цената, която моят баща е готов да заплати, е твърде висока. Предпочитам той да запази своя дом. Аз ще работя с платовете, които имаме, и ако Милостивият Бог пожелае, ще успея да осъществя мечтата си. Също като ваше величество и аз знам докъде искам да стигна.

Придворните се смаяха, като чуха, че един младеж се осмелява да предизвика шейха и отказва да изпълни желанието на собствения си баща. Ала шейхът се засмя на отговора.

— Къде се учи висша мода?

— Във Франция. В Италия. В работата с най-добрите. Истината е, че има и някои университети, ала нищо не може да замени опита. Много е трудно, но ако Милостивият Бог пожелае, ще успея.

Шейхът го помоли да се върне привечер. Хамид се разходи из пристанището, обиколи пазара, опияни се от цветовете, тъканите, бродериите — обожаваше да минава оттам. Представи си как всичко това скоро ще бъде разрушено и се натъжи, защото част от миналото и традицията щяха да бъдат загубени. Възможно ли бе прогресът да бъде спрян? Дали бе разумно да се попречи на една нация да се развива? Спомни си за многото безсънни нощи, когато рисуваше под светлината на свещта и пресъздаваше моделите на бедуините, опасявайки се, че и племенните навици могат да се окажат разрушени от крановете и чуждестранните инвестиции.