Паулу Коелю - Победителят е сам

Ева сякаш е раздразнена или отегчена. Хамид никога не знае какво точно минава през главата на жена му, макар че са заедно повече от две години. Но въпреки че Кан е изпитание за всички, той не може да го напусне по-рано от планираното. Тя би трябвало да е свикнала с това, тъй като животът на нейния бивш съпруг май не е бил по-различен от неговия — вечерите, на които трябва да присъства, събитията, които трябва да организира, постоянното пътуване в различни страни, континенти, смяната на езици.

„Дали винаги се е държала така или… възможно ли е… да не ме обича както преди?“

Непозволени мисли. „Концентрирай се върху нещо друго, моля те.“

Шумът от мотора пречи на разговорите. Могат да се чуят само със слушалки. Ева даже не ги е извадила от подлакътника. Дори в този момент да я помоли да си ги сложи, за да й каже за хиляден път, че е най-важната жена в живота му и ще направи всичко седмицата на първия й фестивал да е прекрасна, ще е невъзможно. Заради звуковата система на борда разговорът ще се чува и от пилота, а Ева мрази публичните прояви на нежност.

Ето ги в тази стъклена топка, която се насочва към мястото за кацане. Вече може да различи голямата бяла лимузина — „Майбах“, най-скъпата и изискана кола в света. По-изключителна и от „Ролс-Ройс“. Скоро ще седят в нея, ще слушат музика за разпускане, ще разполагат с изстудено шампанско и с най-добрата минерална вода в света.

Поглежда платинения си часовник — копие на един от първите модели, произведени в малка фабрика в швейцарския град Шафхаузен. Противно на жените, които могат да похарчат цели състояния за диаманти, часовникът е единственото бижу, позволено на мъжа с добър вкус, и само истинските познавачи разбират стойността на този модел, рядко срещан по рекламите в луксозните списания.

Същевременно си е направо затормозяващо — да знаеш кое е най-хубавото дори когато останалите никога не са чували да се говори за него.

Както и да правиш най-доброто дори когато останалите отделят много време, за да те критикуват.

Наближаваше два следобед и трябваше да разговаря със своя борсов посредник в Ню Йорк, преди да започне търговията на фондовата борса. Щом пристигнеше, щеше се обади по телефона — само един разговор, за да даде инструкциите за деня. Да печели пари в „казиното“, както той наричаше инвестиционните фондове, не беше любимият му спорт, но трябваше да се преструва, че следи внимателно какво правят неговите мениджъри и финансисти. Имаше закрилата и подкрепата на шейха, но дори и така беше важно да показва, че е в течение на събитията.

Два телефонни разговора и нито едно конкретно указание дали да купуват или продават някои акции. Защото енергията му е концентрирана в нещо друго. През този следобед поне две актриси — една известна и една неизвестна — щяха да покажат неговите модели на червения килим. Разбира се, че има асистенти, които могат да се погрижат за всичко, но той обича да се занимава с тези неща, дори и само за да си напомня постоянно, че всеки детайл е важен и — че не е изгубил връзката си с основата, върху която е изградил своята империя. Освен това иска да използва остатъка от времето си във Франция, за да се наслаждава по-дълго на компанията на Ева, да я представи на интересни хора, да се разхожда с нея по плажа, да обядват сами в неизвестен ресторант в някой съседен град, да вървят хванати за ръце из лозята, които успява да съзре на хоризонта.

Винаги бе смятал, че е неспособен да се влюби в нещо извън работата си, въпреки че списъкът му със завоевания включваше завиден брой зашеметяващи жени. Но в момента, в който се появи Ева, откри в себе си друг мъж — от две години бяха заедно, а любовта му беше по-силна отвсякога.

Влюбен.

Той, Хамид Хюсеин, един от най-известните дизайнери в света, лицето на огромен международен конгломерат за блясък и разкош. Той, който се беше борил срещу всички и всичко, беше се изправил срещу предразсъдъците на Запада спрямо хората от Близкия изток и беше използвал вековната мъдрост на своето племе, за да оцелее, да се изучи и да се изкачи на върха. Противно на слуховете не произхождаше от семейство, забогатяло от петрол. Баща му беше търговец на платове, който един прекрасен ден беше спечелил благоволението на шейха, защото беше отказал да се подчини на негова заповед.

Когато се колебаеше за някое решение, обичаше да си припомня примера, даден му в младостта — да казва „не“ на могъщите, дори това да е свързано с огромен риск. Почти винаги правеше правилния ход. А когато грешеше, виждаше, че последствията не са толкова тежки, колкото си беше представял.