Паулу Коелю - Победителят е сам

В уречения час се върна в двореца. Около шейха имаше още повече хора.

— Взех две решения — каза шейхът. — Първо, ще поема разходите ти в продължение на една година. Смятам, че ще намерим достатъчно момчета, интересуващи се от финанси, ала до ден-днешен никой не е идвал при мен, за да ми каже, че се интересува от шиене на дрехи. Струва ми се лудост, но всички казват, че съм луд в мечтите си. Въпреки това съм стигнал дотук. Следователно не мога да не зачета собствения си пример. От друга страна, никой от моите хора няма връзки с тези, за които ми каза, така че ще ти плащам и месечна издръжка, за да не ти се налага да просиш по улиците. Когато се завърнеш, ще си победител. Ти ще представяш нашата страна и чужденците трябва да се научат да уважават нашата култура. Преди да тръгнеш, е нужно да научиш езиците на страните, в които ще отидеш. Кои са те?

— Английски, френски, италиански. Много благодаря за щедростта ви, но желанието на моя баща…

Шейхът му направи знак да замълчи.

— Второто ми решение е следното. Домът на твоя баща ще остане. В моите представи той ще се окаже ограден от небостъргачи, слънцето няма да може да влиза през прозорците и накрая баща ти ще се премести. Но домът му ще остане там завинаги. Един ден хората ще си спомнят за мен и ще казват: „Той беше голям човек, защото промени страната си. И беше справедлив, защото уважи правото на един продавач на платове.“

Хеликоптерът каца на края на кея и Хамид изоставя спомените си. Слиза пръв и подава ръка на Ева. Докосва кожата й и я гледа с гордост. Русата жена е облечена в бяло и дрехите й искрят на слънцето. С другата си ръка тя придържа красивата си светлобежова шапка. Тръгват между двете редици закотвени яхти към колата, която ги чака. Шофьорът вече държи вратата отворена.

Хамид хваща за ръка жена си и прошепва в ухото й:

— Надявам се, че обядът ти хареса. Те са големи колекционери на изкуство. А това, че са предоставили хеликоптер за гостите си, е доста щедро от тяхна страна.

— Много ми хареса.

Искаше й се всъщност да каже: Никак не ми хареса. Освен това съм уплашена. Получих съобщение на телефона си и знам кой го е изпратил, въпреки че номерът ми е непознат .

Влизат в огромната кола, предназначена само за двама души — останалото е празно пространство. Климатикът е настроен на идеалната температура, музиката е много подходяща за такъв момент. Никакъв външен шум не може да проникне в перфектно изолираното купе. Хамид сяда на удобната кожена седалка, протяга ръка към минибара и пита Ева иска ли малко шампанско. Не, само минерална вода.

— Снощи, преди да излезем за вечеря, видях бившия ти съпруг в бара на хотела.

— Невъзможно. Той няма работа в Кан.

А й се иска да каже: „Може би имаш право, получих съобщение на телефона си. Най-добре да хванем първия самолет и да се махнем оттук.“

— Сигурен съм.

Хамид забелязва, че на жена му не й се приказва. Той е възпитан да уважава личното пространство на хората, които обича, и се постарава да мисли за друго.

Извинява се и се обажда на своя борсов посредник в Ню Йорк. Търпеливо изслушва две-три изречения и тактично прекъсва новините за тенденциите на пазара. Всичко това продължава не повече от две минути.

Звъни и на режисьора, който е избрал за първия си филм. Да, пътува към яхтата, за да се срещне със Знаменитостта, и да, момичето вече е избрано и ще дойде в два следобед.

Отново се обръща към Ева, но тя видимо продължава да няма желание за разговори — погледът й се рее някъде надалеч, без да се спира върху нещо отвъд прозорците на лимузината. Може би се притеснява, защото ще разполага с малко време в хотела. Ще й се наложи да се преоблече бързо и да тръгнат за едно не особено значимо ревю на белгийска дизайнерка. Трябва да види със собствените си очи онази африканска манекенка Жасмин, която според асистентите му е идеалното лице за следващата му колекция.

Иска да разбере как момичето понася напрежението от една изява в Кан. Ако всичко е наред, тя ще е една от звездите в неговото ревю през Седмицата на модата в Париж през октомври.

Ева продължава да е втренчена в прозореца на колата, но не вижда нищо от онова, което става отвън. Тя добре познава седящия до нея елегантен мъж с приятни обноски — творец и боец. Знае, че той я желае така, както никой мъж не е желал жена, освен онзи, когото беше напуснала. Може да му има доверие, въпреки че винаги е заобиколен от най-красивите жени на планетата. До нея седи един почтен и работлив човек, който е преодолял много предизвикателства, преди да се озове в тази лимузина и да й поднесе висока чаша шампанско или кристална чаша с любимата й минерална вода.