Паулу Коелю - Победителят е сам

Оливия е красива дори в смъртта си. Дебели вежди, детско излъчване, гърди, които…

— Не виждам нищо.

Патологът се усмихва, а Савой се раздразва от арогантното му изражение. Патологът сочи към едва забележима морава следа между лявото рамо и врата на момичето.

Веднага след това сочи друга подобна следа от дясната страна на торса, между две ребра.

— Бих могъл да започна да описвам технически детайли като притискане на югуларната вена и сънната артерия, докато в същото време подобен натиск е упражнен върху определен нервен сплит, и то с такава прецизност, че е предизвикана пълна парализа на горната част на тялото…

Савой не казва нищо. Патологът разбира, че не е време да показва колко много знае или да се шегува със ситуацията. Самосъжалява се — ежедневно се бори със смъртта, живее сред трупове и съкрушени хора, децата му никога не обсъждат професията на баща си и никога няма тема за разговор по време на вечеря, тъй като хората ненавиждат да говорят за неща, които им се струват зловещи. Неведнъж си е задавал въпроса дали е избрал правилната професия.

— С две думи, удушена е.

Савой не продумва. Умът му продължава да работи трескаво — удушена на „Ла Кроазет“ през деня? Родителите бяха разпитани. Момичето беше излязло от дома си със стоката — нелегална, тъй като амбулантните търговци не плащат данъци на държавата, следователно им е забранено да работят.

„Но това няма значение в момента.“

— Същевременно има нещо любопитно. При обикновеното удушаване следите са и на двете рамена, тоест класическата сцена, при която някой държи жертвата за врата, докато тя се опитва да се освободи. В нашия случай едната ръка, по-точно един-единствен пръст е спрял притока на кръв към мозъка, докато друг пръст е причинил парализа на тялото — то е било неспособно да реагира. За което се изисква изключително сложна техника и перфектно познаване на човешкия организъм.

— Възможно ли е да е убита на друго място и после да е пренесена на пейката, където я намерихме?

— Тогава по тялото щяха да останат следи от влаченето. Беше първото, за което проверих, допускайки, че е убита от един човек. Понеже не открих нищо, потърсих следи от пръсти, които да са я държали за ръцете и краката, ако е имало и съучастник. Нищо. Освен това, без да ми се иска да навлизам в технически подробности, има някои неща, които се случват в момента на смъртта и оставят следи. Като урина например…

— Какво искате да кажете?

— Това, че е убита там, където е намерена. Съдейки по отпечатъците, убиецът е бил само един. Познавала го е, тъй като никой не го е видял да бяга. Седял е от лявата й страна. Трябва да е бил човек с голям опит в бойните изкуства.

Савой благодари с кимване и бързо се отправя към изхода. По пътя звъни в участъка, където разпитват момчето.

— Забравете тая история с наркотиците — казва той. — Държите убиец в ръцете си. Опитайте се да разберете всичко, което знае за бойните изкуства. Ей сега идвам при вас.

— Недей — отвръща му гласът отсреща. — Отивай към болницата. Смятам, че имаме и друг проблем.

Чайката си летяла над един плаж в Залива, когато видяла мишката. Спуснала се от небето и я попитала:

— Къде са ти крилете?

Всички животни говорят на различни езици и мишката не разбрала какво й се казва, но все пак забелязала, че животното пред нея има две странни големи неща, излизащи от тялото.

„Сигурно е болно от нещо“, помислила си мишката.

Чайката видяла, че мишката гледа втренчено крилете й.

„Горкичката. Сигурно е била нападната от чудовища, които са й отнели способността да говори и са й откраднали крилете.“

Съжалила се, взела мишката в човката си и я понесла нагоре, за да я разходи из висините.

„Поне малко да убие носталгията си“, мислела си чайката, докато летели. После съвсем внимателно я върнала на земята.

Няколко месеца мишката била едно ужасно нещастно създание — била опознала висините, откъдето видяла широк и красив свят.

Но с течение на времето отново свикнала да бъде мишка и сметнала, че чудото, което я е сполетяло в този живот, е просто сън.

Тази история е от неговото детство. Но в този миг той е в небето — може да види тюркоазното море, луксозните яхти, хората, които са като мравки там долу, шатрите по плажа, хълмовете, хоризонта отляво, отвъд който се простира Африка с всичките си проблеми.

Земята бързо се приближава. „Хората трябва да се гледат отгоре винаги когато е възможно — мисли си той. — Само така можем да осъзнаем истинския си размер и това колко сме малки.“