Паулу Коелю - Победителят е сам

— Да, разбира се, че може. Но когато се върнете, вече няма да имаме време за записа. Трябва да предадем материала този следобед.

Вероятно всички момичета преди нея са задавали същия въпрос и са получавали същия отговор. По-добре да не губи време — вади хартиена кърпичка от чантата и леко докосва с нея лицето си, докато се отправя към обозначеното място.

Един асистент отива при камерата. През това време Габриела се бори с времето и се опитва да прочете поне веднъж написаното на онзи половин лист хартия.

— Номер двайсет и пет, Габриела Шери, агенция „Томпсън“.

Двайсет и пет?

— Запис — казва жената с очилата. Настава пълна тишина.

— „Не, не вярвам на думите ти. Никой не е в състояние да извършва престъпления, без да има причина за това.“

— Започни отначало. Ти говориш с твоя приятел.

— „Не. Не вярвам на думите ти! Никой не е в състояние да извършва престъпления ей така, без да има причина за това.“

— „Ей така“ го няма в текста. Смяташ ли, че сценаристът, който месеци наред е работил, не е мислил над възможността да сложи „ей така“? Дали пък не го е махнал, защото е сметнал, че е ненужно и изкуствено?

Габриела си поема дълбоко въздух. Няма какво повече да губи, освен търпението си. Сега ще направи това, което смята за най-добро — ще излезе оттук, ще отиде на плажа или ще се върне да поспи малко. Трябва да си почине, за да е в отлична форма, когато привечер започнат коктейлите.

Завладява я странно сладко спокойствие. Внезапно започва да се чувства закриляна и обичана. Благодарна е, че е жива. Никой не я задължава да стои тук и да търпи отново цялото унижение. За първи път през всичките тези години тя осъзнава силата, която е смятала, че не притежава.

— „Не, не вярвам на думите ти. Никой не е в състояние да извършва престъпления, без да има причина за това.“

— Следващото изречение.

Указанието беше излишно. Габриела, така или иначе, щеше да продължи.

— „По-добре да отидем на лекар. Смятам, че ти имаш нужда от помощ.“

— „Не“ — отвърна жената с очила, която играеше ролята на „приятеля“.

— „Добре. Няма да отидем на лекар. Ще се поразходим малко и ти ще ми разкажеш точно какво става. Аз те обичам. И ако на никой друг на този свят не му пука за теб, на мен ми пука.“

Изреченията на листа са свършили. В помещението е тихо. Странна енергия е завладяла мястото.

— Кажи на момичето, което чака отвън, че може да си тръгва — нарежда жената с очила на един от присъстващите.

Дали е каквото си мисли?

— Отиди до левия изход на плажа, при кея в края на „Ла Кроазет“, срещу Палмовата алея. Там ще те чака една моторница точно в 13:55 ч., за да те отведе на среща с господин Гибсън. Сега ще изпратим видеото, но той обича лично да познава хората, с които има вероятност да работи.

Усмивка грейва на лицето на Габриела.

— Казах „вероятност“. Не казах „ще работи“.

Въпреки това усмивката й не изчезва. Гибсън.

Между инспектор Савой и патолога, върху маса от неръждаема стомана, лежи красива млада жена на около двайсет години, чисто гола.

И мъртва.

— Сигурен ли сте?

Патологът се отправя към един умивалник, също от неръждаема стомана. Маха гумените си ръкавици, хвърля ги в кошчето и пуска чешмата.

— Напълно сигурен. Няма и следа от дрога.

— Тогава какво се е случило? Толкова млада жена да получи инфаркт?

В залата се чува само шуртенето на водата.

„Винаги мислят само за най-очевидното — наркотици, инфаркт, такива неща.“

Патологът се бави повече, отколкото е необходимо да се измие — малко тръпка няма да навреди на работата му. Маже ръцете си с дезинфектант и хвърля в кошчето инструментите за еднократна употреба, които е използвал при аутопсията. След това се обръща и моли инспектора да огледа тялото на момичето от горе до долу.

— Подробно, без да се притеснявате — част от професията ви е да обръщате внимание на детайлите.

Савой оглежда внимателно трупа. В даден момент посяга да повдигне едната ръка на момичето, но патологът го спира.

— Не е необходимо да я пипате.

Очите на Савой обхождат голото тяло. По това време той вече знае достатъчно за нея. Оливия Мартинш, дъщеря на португалци, която ходи с човек с неясна професия, пристрастен към нощния живот в Кан. В този момент го разпитват далеч от това място. Един съдия позволи апартаментът му да бъде обискиран и вътре намериха малки шишенца с терахидроканабинол — основния халюциногенен компонент на марихуаната, който в днешно време може да се поема разтворен в сусамово масло. Така не остава миризма наоколо и ефектът е по-силен, отколкото при поглъщането с дима. Шест пликчета с по един грам кокаин всяко. Следи от кръв по чаршафа, който сега е изпратен в лабораторията. Най-много дребен трафикант. Познат на полицията. С един престой в затвора. Но никога не е обвиняван във физическо насилие.