Паулу Коелю - Победителят е сам

Има власт и може да я защити от всякаква опасност, освен от една, най-страшната.

Нейният бивш съпруг.

Не й се иска да събужда подозрения, като отново вземе телефона си, за да прочете написаното. Така или иначе, го знае наизуст: „Разруших един свят заради теб, Катюша“.

Не разбира какво означава, но никой друг не би я нарекъл с това име.

Научила се е да обича Хамид, въпреки че мрази живота, който води, празненствата, на които ходи, приятелите. Не знае дали е успяла — на моменти изпада в толкова дълбока депресия, че й се иска да се самоубие. Но знае, че той бе нейното спасение в момента, когато смяташе, че е в пълна безизходица, неспособна да се измъкне от капана на своя брак.

Преди много години се беше влюбила в един ангел. Той беше преживял тежко детство, беше пратен да се сражава в една абсурдна война в Афганистан и после се беше върнал в страната си, която започваше да се разпада. Въпреки това успя да преодолее всички трудности. Работеше много и с цената на огромно напрежение получи заеми от опасни хора. Прекара много безсънни нощи, чудейки се как ще ги върне, понесе, без да се оплаква, корумпираната система, тъй като се налагаше да дава подкуп на този или онзи от правителството всеки път, когато му трябваше разрешение за някое начинание, което би подобрило живота на хората. Денем успяваше твърдо да контролира нещата, защото животът го беше научил на твърдост, а военните години му бяха помогнали да приеме, че има йерархия. Ала нощем се притискаше в нея и искаше да го защити, да го посъветва, да се моли всичко да мине добре и той да успее да се измъкне от многото капани, които ежедневно изникваха на пътя му.

Тя го галеше по косата, убеждаваше го, че всичко ще е наред, че е добър човек и че Господ винаги възнаграждава праведните.

Лека-полека трудностите заотстъпваха пред шансовете. След като дълго беше просил за договори, малката му фирма започна да се разраства, защото беше един от малцината инвестирали в нещо, което никой не вярваше, че ще проработи в страна, задръстена от остарели системи за комуникация. Правителството се смени, корупцията намаля. Фирмата му започна да печели — отначало малко, а после в огромни размери. Въпреки това двамата никога не забравяха за преживените трудности и не пилееха нито цент. Правеха дарения на благотворителни организации и на сдружения на ветераните, живееха без излишен лукс и мечтаеха един ден да се усамотят в дом далече от света. Тогава щяха да забравят, че са били принудени да общуват с хора без морал и достойнство. По-голямата част от времето им минаваше по летища, самолети и хотели, работеха по осемнайсет часа на ден и години наред не успяха да си позволят месец почивка заедно.

Но хранеха една и съща мечта, че ще дойде момент, когато този луд ритъм ще се превърне в далечен спомен. Белезите от този период щяха да бъдат медали от битка в името на вярата и мечтите. В крайна сметка човек — така мислеше тя тогава — е роден да обича и да живее с любимия човек.

Нещата се бяха обърнали. Вече не молеха за договори, те се появяваха от само себе си. Едно важно икономическо списание публикува на корицата си снимка на мъжа й и местният елит започна да им изпраща покани за приеми и важни събития. Сега се отнасяха с тях като с крал и кралица, а парите валяха ли, валяха.

Трябваше да свикнат с новото време — купиха си хубаво жилище в Москва, разполагаха с всички възможни удобства. Познатите на мъжа й, които в началото му бяха дали пари назаем — изплатени до последния цент въпреки огромните лихви, — свършиха в затвора поради причини, които й бяха неизвестни и тя предпочиташе да не ги научава. Така или иначе, от определен момент нататък Игор започна се движи с охрана. Първоначално нае двама ветерани — бойни другари от войната в Афганистан. По-късно се включиха и други, когато малката фирма се превърна в международен гигант с филиали в страни от седем часови пояса и с все по-големи и разнообразни инвестиции.

Ева прекарваше дните си из търговските центрове или на чай с приятелки, с които водеха все едни и същи разговори. Игор искаше да стигне още по-далече.

Все по-далече. В крайна сметка бе стигнал дотук заради амбицията и неуморната си работа. Когато тя го питаше дали не е отишъл отвъд онова, което бяха планирали, и дали не е дошъл моментът да се оттеглят от всичко, за да сбъднат мечтата си да живеят само за любовта помежду им, той молеше за още време. И започна да пие. Една нощ след дълга вечеря с приятели, обилно полята с водка и вино, тя получи нервна криза, когато се прибраха. Каза, че не може повече да понася този празен живот и че трябва да прави нещо, иначе ще полудее.