Паулу Коелю - Победителят е сам

Още една чаша. Още един продаден предмет. Още една абсурдна цена.

Ева пи толкова тази вечер, че се наложи едва ли не да я носи до хотела. Преди да се отпусне замаяна на леглото, тя най-сетне събра смелост:

— Ами ако аз те напусна някой ден?

— Следващия път пий по-малко.

— Отговори ми.

— Това никога не може да се случи. Ние имаме перфектен брак.

Съзнанието й се избистри, но се престори на още по-пияна, за да има извинение за въпросите си.

— Ами ако все пак се случи?

— Ще направя всичко, за да се върнеш. Аз знам как да постигам каквото искам. Дори и да се наложи да разруша цели вселени.

— А ако срещна друг мъж?

В погледа му нямаше гняв, беше ласкав.

— Дори да спиш с всички мъже на Земята, моята любов е по-силна.

От този момент нататък онова, което първоначално изглеждаше като благословия, започна да се превръща в кошмар. Тя беше омъжена за чудовище, за убиец. Каква беше тази история с финансирането на наемна войска, за да предотврати някаква племенна битка? Колко души беше убил, за да им попречи да нарушават семейното им спокойствие? То се знае, че можеше да обвини войната, травмите и тежките моменти, през които беше преминал, но и много други хора също бяха изживели тези неща, а не се смятаха за изпълнители на Божията справедливост и Големия план.

— Не ревнувам — повтаряше Игор винаги, преди да тръгне на път по работа. — Защото ти знаеш колко много те обичам и аз знам колко много ме обичаш. Никога нищо няма да застраши брака ни.

Сега беше по-сигурна отвсякога, че това не е любов. Беше някакво болестно състояние, което трябваше да приеме и да живее в плен на страха през остатъка от дните си.

Или да се опита да се спаси колкото се може по-рано, при първата появила се възможност.

Появиха се много възможности. Но най-настоятелен и упорит се оказа човекът, с когото никога не си бе представяла, че ще има сериозна връзка. Дизайнерът, който блестеше в света на модата, който ставаше все по-известен и получаваше огромни суми от страната си, за да може светът да види, че номадските племена имат здрави морални ценности, нямащи нищо общо с терора, наложен от едно религиозно малцинство. Човекът, в чиито крака вече лежеше светът на модата.

Всеки път, когато се срещаха, той беше готов да изостави всичко, да отмени обеди и вечери, само и само да могат да се усамотят за известно време в някоя хотелска стая. Често дори не се любеха. Гледаха телевизия, ядяха, тя пиеше (той не близваше и капка), разхождаха се из парковете, влизаха в книжарниците, общуваха с непознати, говореха малко за миналото, нито дума за бъдещето и много за настоящето.

Устоя колкото можа. Така и не се влюби никога в него, но когато той й предложи да зареже всичко и да се премести в Лондон, моментално прие. Беше единственият изход от нейния личен ад.

Получава още едно съобщение на телефона си. Не може да бъде, те са прекъснали всякаква връзка от две години. „Разруших още един свят заради теб, Катюша.“

— Кой е?

— Нямам представа. Не се изписва номер.

Иска да каже: „Ужасена съм“.

— Пристигаме. Помни, че нямаме много време.

Лимузината трябва да направи няколко маневри, преди да стигне до входа на хотел „Мартинес“. От двете страни на металните прегради, поставени от полицията, по цял ден се тълпят хора на всякаква възраст в очакване да видят някоя знаменитост отблизо. Снимат с цифровите си фотоапарати, хвалят се на приятелите си, пращат съобщения по интернет на виртуалните общества, към които се числят. Чувстват, че дългото им чакане е оправдано заради онзи едничък звезден миг — успели са да видят актрисата, актьора, телевизионния водещ!

Но въпреки че именно заради тях фабриката продължава да произвежда звезди, нямат право да се приближат. На стратегически места е разположена охрана, която изисква от всички влизащи доказателство, че са гости на хотела или че имат среща с някого. Тогава ви се налага да измъкнете от джоба си магнитните карти, които служат за ключове, иначе ще ви спрат пред всички. Ако отивате на работна среща или сте поканени от някого да пийнете в бара, дават името ви на персонала и изчаквате пред всички да проверят истина ли казвате, или лъжете. Охранителят се обажда на рецепцията по радиостанцията си, вие вече имате чувството, че това няма да има край, но най-сетне ви допускат — след публичното унижение, на което ви подлагат.

Това не важи за онези, които пристигат с лимузина, естествено.

Двете врати на белия майбах се отварят — едната от шофьора, другата — от портиера на хотела. Камерите се насочват към Ева и започват да снимат, въпреки че никой не я познава — щом е отседнала в „Мартинес“, щом пристига с тази изключително скъпа лимузина, значи със сигурност е важна особа. Може би любовница на мъжа до нея? В такъв случай, ако крие някоя извънбрачна връзка, може да изпратят снимки на някое жълто списание. Или, кой знае, може пък красивата руса жена да е чуждестранна знаменитост, която още не е позната във Франция? По-късно щяха да открият името й в някое лъскаво списание и щяха да са много доволни, че са били на четири-пет метра от нея.