Паулу Коелю - Победителят е сам

— При всичките тия задръствания не е ли по-добре да сме предвидливи? Как може това да е лошо?

Хермафродитът въздъхва дълбоко, преди да отговори, сякаш му се налага да обяснява очевидни неща на някого, който не познава и най-елементарните правила на блясъка и славата.

— Може да е добре, защото ще си сама в коридора… — поглежда към нея. Вижда, че тя изобщо не разбира за какво говори, въздъхва отново и почва отначало: — При такива партита никой не влиза направо през вратата. Винаги се минава по коридор, където от едната страна са фотографите, а от другата има стена с логото на спонсора, изписано многократно. Никога ли не си отваряла списание за знаменитости? Не си ли забелязала, че винаги са снимани с логото на някоя марка, докато се усмихват пред камерите?

Знаменитости. Арогантният хермафродит е допуснал да му се изплъзне една неподходяща дума. Без да иска, приема, че придружава една от тях. Габриела вкусва победата мълчаливо, въпреки че е достатъчно зряла, за да знае, че има още много път пред нея.

— А какво лошо има в това да се стигне навреме?

Още една въздишка.

— Фотографите може още да не са дошли. Но ще се молим всичко да е наред, така веднага ще мога да се отърва от тези брошури, в които те представяме.

— Брошури ли?

— Нали не смяташ, че всички знаят коя си? Не, скъпа моя. Аз ще трябва да отида при тях, да раздам проклетата хартия на всички, да кажа, че след малко ще влезе голямата звезда от следващия филм на Гибсън и да приготвят апаратите си. Ще им дам знак, щом ти се появиш по коридора. Няма да съм много любезен, те са свикнали тук да не ги зачитат за нищо. Ще кажа, че им правя голяма услуга. И толкова. Оттам нататък няма да рискуват да пропуснат такава възможност, тъй като може да ги уволнят, а сега светът е пълен с хора с фотоапарати и достъп до интернет, които се надпреварват да качват в мрежата неща, невидени от никой друг. Мисля, че след някоя и друга година вестниците и списанията ще разчитат само на услугите на анонимни лица. Така ще намалят разходите си, и без това тиражите им падат.

Иска да демонстрира знанията си за медиите, но момичето до него не се заинтригува. Взема листовете и започва да чете.

— Коя е Лиза Уинър?

— Ти. Сменихме ти името. По-точно това име вече беше избрано, преди да знаем, че ще си ти. От този момент нататък ще се казваш така. Габриела е прекалено италианско, а Лиза може да е от всякаква националност. Маркетинговите изследвания показват, че фамилни имена с четири до шест букви винаги са по-лесни за запомняне от широката публика. Фанта. Тейлър. Бъртън. Дейвис. Удс Хилтън. Искаш ли да продължа?

— Вече установих, че разбирате от маркетинг, сега трябва да видя коя съм аз — според новата ми биография.

Не се опитва да прикрие иронията в гласа си. Печели територия, започва да се държи като звезда. Чете написаното. Лиза, е голямото открие, избрана сред повече от хиляда кандидатки да се снима в първата продукция на известния дизайнер и бизнесмен Хамид Хюсеин… и т.н., и т.н.

— Брошурите са отпечатани преди повече от месец — казва хермафродитът, накланяйки везната отново към себе си и вкусвайки своята малка победа. — Биографията е написана от маркетинговия ни екип, те никога не бъркат. Виж някои подробности. „Работила е като модел, ходила е на курсове по театрално майсторство…“ Съответства, нали?

— Това означава, че са ме избрали по-скоро заради биографията ми, а не заради представянето ми на кастинга.

— Не, означава, че всички кандидатки имаха една и съща биография.

— Какво ще кажете да спрем да се предизвикваме и да се опитаме да сме по-човечни и по-приятелски настроени?

— В тази среда? Забрави. Няма приятели, само интереси. Няма хора, само полудели машини, които газят всичко пред себе си, докато стигнат там, където желаят, или докато се блъснат в някой стълб.

Въпреки отговора Габриела чувства, че е уцелила в десетката. Озлоблението на нейния придружител започва да се разнася.

— Чуй още нещо: „В продължение на години отказва да се снима в киното, предпочитайки театъра като начин за изява на своя талант.“ Това носи много положителни точки — ти си цялостна личност, приела си ролята само защото наистина я харесваш, въпреки че си поканена за участие в пиеси на Шекспир, Бекет или Жьоне.

Хермафродитът е начетен. Шекспир е известен на всички, но Бекет и Жьоне са само за специални хора.

Габриела — или Лиза — се съгласява. Лимузината стига до целта си. Там отново стоят известните охранители, облечени в черно, с бяла риза, вратовръзка и малки радиостанции в ръце, сякаш са истински полицаи (което навярно е общата мечта на тази група). Един от тях моли шофьора да продължи нататък, тъй като все още е твърде рано.