Паулу Коелю - Победителят е сам

Другият плик е сребрист, херметически запечатан, пише с красив почерк, който може да е както мъжки, така и женски: „За теб“

Коридорите се охраняват от видеокамери — както е в повечето хотели в днешно време. В някое мазе на сградата има една тъмна стая, където група хора внимателно следят и забелязват всяка подробност от случващото се. Усилията са насочени към всичко извън рамките на нормалното, като например към мъжа, който преди няколко часа се качваше и слизаше по стълбите. Веднага изпратиха агент да разбере какво става и получиха като отговор „безплатна тренировка“. Тъй като човекът беше гост на хотела, агентът се извини и се отдалечи.

Разбира се, че не се интересуват от гости, които влизат в чужди стаи и излизат едва на другия ден, обикновено след закуската. Това е нормално. Това не ги засяга.

Мониторите, са свързани със специална система за дигитално записване. Всичко, което става в общите части, се пази в продължение на шест месеца в специален сейф, за който само управителите имат ключ. Никой хотел в света не желае да изгуби клиентите си само защото някой ревнив съпруг с достатъчно пари е успял да подкупи човек от персонала, наблюдаващ определен ъгъл от коридора, и е предоставил (или продал) материала на жълтата преса, след като е представил доказателствата в съда, та съпругата му да не може да получи част от състоянието.

Ако такова нещо се случи, би било трагичен удар върху престижа на заведението, което цени своята дискретност и държи да му се има доверие. Търсенето веднага би спаднало драстично — в края на краищата щом една двойка е избрала да отиде в луксозен хотел, то е, защото знае, че служителите никога не виждат нищо повече от онова, което са ги научили да виждат. Ако някой поръча храна в стаята например, сервитьорът влиза с поглед, забоден в количката, подава сметката на човека, отворил вратата, за да я подпише, и никога — никога — не поглежда към леглото.

Луксозните мъжки и женски проститутки се обличат дискретно, въпреки че мъжете, които се намират в тъмната стая с монитори, знаят точно кои са, използвайки информацията, предоставена им от полицията. Това също не ги касае, но обръщат специално внимание на вратата, през която са влезли, докато не ги видят да си тръгват. В някои хотели телефонистката е натоварена със задачата да измисли фалшиво позвъняване, за да се увери, че гостът е добре — той вдига телефона, женски глас го пита за несъществуващо лице, следва гневно „сбъркали сте стаята“ и затръшване на слушалката. Мисията е изпълнена — няма причини за безпокойство.

Пияните остават изненадани, когато паднат на земята, пробват с ключа да отворят някоя стая, но не е тяхната, виждат, че вратата не се отваря, и започват да удрят по нея. В този момент изневиделица се появява загрижен служител на хотела, който „случайно“ минава оттам и предлага да ги придружи до правилното място (обикновено стаята се оказва с друг номер и на друг етаж).

Игор знае, че всяка негова стъпка се регистрира в подземието на хотела: денят, часът, минутата и секундата на всяко негово влизане в лобито, излизане от асансьора, отиване до вратата на апартамента и мигът, в който ползва магнитната карта, служеща за ключ. Оттам нататък може да диша спокойно, никой няма достъп до случващото се вътре, това би означавало да се наруши чуждото право на личен живот.

Затваря вратата и излиза.

Беше имал достатъчно време да разучи камерите в хотела, още щом пристигна предната вечер. По същия начин, по който стои въпросът с колите — колкото и огледала за обратно виждане да има, винаги има една мъртва точка, която не позволява на водача да види някое превозно средство в момента на изпреварването, — камерите показват ясно какво става в коридора, освен при четирите апартамента на ъглите. То се знае, че ако някой от хората в подземието види как човек минава през определено място, но не се появява на следващия екран, значи се е случило нещо подозрително — може би е припаднал — и веднага ще прати някого да провери какво става. Ако стигне там и не види никого, означава, че е бил поканен да влезе и това вече си е работа на гостите.

Но Игор не възнамерява да спира. Върви по коридора с най-естествения възможен вид. На завоя към фоайето с асансьорите плъзга сребристия плик под вратата на ъгъла — вероятно е врата на апартамент.

Всичкото това не трае повече от част от секундата. Ако някой долу е решил да проследи действията му, не е успял да види нищо особено. Доста по-късно, когато преровят записите, опитвайки се да идентифицират виновника за случилото се, ще им е трудно да установят точния момент на смъртта. Може гостът да не е там и да отвори плика, едва след като се върне от някое от нощните мероприятия. Може веднага да е отворил плика, но съдържащият се вътре продукт не действа мигновено.