Паулу Коелю - Победителят е сам

Чувството на благодарност е твърде важно. Никой не стига много далеч, ако забравя хората, които са били до него, когато е имал нужда от тях. И никому не е необходимо да помни, че е помогнал или че са му помогнали — Господ наблюдава своите синове и дъщери и възнаграждава само онези, които се държат според дадената им благословия.

Така например, когато му потрябва кураре, знаеше към кого да се обърне — въпреки че му се наложи да плати абсурдна цена за нещо, което се среща сравнително често из тропическите гори.

Стига до фоайето на хотела. Мястото на събитието е на повече от половин час път с кола, а щеше да му е трудно да хване такси на улицата. Беше научил, че първото нещо, което се прави, щом човек пристигне на място като това, е да даде — без да иска нищо в замяна — щедър бакшиш на портиера. Всички преуспели бизнесмени постъпваха по този начин и винаги успяваха да си уредят резервация за най-добрите ресторанти, билети за представленията, които искаха да видят, информация за определени места в града, които не се намираха в туристическите справочници, тъй като биха скандализирали семействата от средната класа.

С усмивка поръчва и веднага успява да намери кола, докато до него друг гост се оплаква от проблемите с транспорта, с които е принуден да се сблъсква. Благодарност, нужда и добри връзки. Всеки проблем може да бъде решен.

Включително сложното производство на сребристия плик, изписан с красив почерк с подвеждащото: „За теб“

Беше го оставил за края на своята мисия, тъй като ако Ева случайно нямаше възможност да разбере останалите съобщения, това — най-сложното от всички — не би оставило място за съмнения.

Неговите приятели бяха направили жеста да му осигурят необходимото. Даваха му го без пари, но той предпочете да си плати. Имаше достатъчно средства и не обичаше да остава длъжен.

Не зададе излишни въпроси. Знаеше само, че човекът, който беше запечатал херметически съдържанието, е използвал ръкавици и маска, за да не вдиша газовете. Да, в този случай цената беше по-оправдана, отколкото при курарето, тъй като манипулацията изискваше повече внимание — въпреки че самият продукт не се намираше трудно, понеже се използва в металургията, производството на хартия, дрехи, пластмаси. Носи сравнително плашещото име цианид. Но мирише на бадеми, а видът му е безобиден.

Престава да мисли за човека, запечатал плика, и започва да си представя кой ще го отвори — близо до лицето, както се прави. Вътре ще намери бяло картонче, върху което на компютър е написано едно изречение:

„Katyusha, je t’aime.“

„Катюша? За кого става дума?“ — ще се запита човекът.

Ще забележи, че картончето е покрито с някакъв прах. От контакта с въздуха прахът се превръща в газ. Мирис на бадеми изпълва стаята.

Човекът ще се изненада, можеха да изберат някой по-приятен аромат. Сигурно е още някоя реклама на парфюм, ще си помисли веднага. Вади хартията, обръща я отсам и оттам и газът, който се отделя от праха, започва да се разпространява все по-бързо.

„Що за шега?“

Това е последната му съзнателна мисъл. Оставя картончето на масичката при вратата и се упътва към банята, за да вземе душ, да довърши грима, да оправи вратовръзката.

В този момент усеща, че сърцето му ще се пръсне. Не прави веднага връзка с аромата, изпълнил стаята му — в крайна сметка няма врагове, само конкуренти и опоненти. Още преди да стигне до банята, установява, че не може да стои на краката си. Сяда на ръба на леглото. Започва непоносимо главоболие, трудно му е да диша — това са следващите симптоми. После започва да му се повръща. Но няма време, бързо губи съзнание, дори преди да успее да свърже съдържанието на плика със състоянието си.

За няколко минути — тъй като изрично е била поръчана възможно най-голяма концентрация на продукта — дробовете му престават да работят, тялото се сгърчва, започват конвулсии, сърцето спира да изпомпва кръв и настъпва смърт.

Безболезнена. Милостива. Хуманна.

Игор се качва в таксито и дава адреса: Отел до Кап, Еден Рок, Кап д’Антиб.

Голямата галавечеря.

Хермафродитът, облечен с черна блуза, бяла папийонка и нещо като индийска туника върху все същите тесни панталони, подчертаващи неговата слабост, казва, че часът, в който ще пристигнат, може да е много подходящ или много лош.

— Трафикът е по-добър от очакванията ми. Ще сме едни от първите, които ще пристигнат в Еден Рок.

Габриела, която по това време вече е минала през друга сесия „корекции“ на прическата и грима — този път направени от съвсем отегчена жена, — не схваща коментара.