Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Рудолф беше усетил веднага силната връзка. Първата истинска човешка връзка в неговия живот. Може би точно това бе любовта?

Той беше стигнал до мястото, към което се беше запътил, преди да се усети. Спря колата под една извисяваща се стара ела и изключи фаровете. Двама чернокожи мъже стояха на верандата пред къщата на Кейт Мактиърнън.

Единият беше Алекс Крос.

Малко след десет часа вечерта ние със Сампсън пътувахме по един тъмен ветровит път в покрайнините на Чапъл Хил. Бяхме прекарали дълъг ден на бойното поле.

Същата вечер бях завел Сампсън на среща със Сет Самюъл Тейлър. Освен това бяхме разговаряли с един бивш преподавател на Сет, доктор Луис Фрийд. Запознах доктор Фрийд с моята теория за „изчезващата къща“ и той обеща да ми помогне с някои важни научни изследвания, които биха ни ориентирали за евентуалното й местонахождение.

До този момент не бях разказал на Сампсън кой знае какви подробности за Кейт Мактиърнън. Време беше обаче да ги срещна. Не бях много сигурен какво точно представлява нашата връзка, а същото се отнасяше и за Кейт. Може би Сампсън щеше да сподели някои свои мисли по този повод, след като се запознаеше с нея. Не се съмнявах, че ще го направи.

— Всяка нощ ли работиш до толкова късно? — осведоми се той, когато намалихме скоростта и навлязохме в улицата на Кейт — Алеята на старите дами, както я беше нарекла самата тя.

— Да, докато открия Шуши или докато призная, че няма да мога — отговорих аз. — След това възнамерявам да си почивам цяла нощ.

Сампсън се изкикоти.

— Голям дявол си, ей.

Изскочихме от колата и отидохме до вратата. Натиснах звънеца.

— Нямаш ли ключ? — попита Сампсън с каменна физиономия.

Кейт светна външната лампа в наша чест. Запитах се защо не я държи запалена през цялото време. За да пести по пет цента на месец от сметката за тока? Защото светлината привлича комари? Защото тя беше инат и може би искаше отново да си опита силите срещу Казанова? Това беше по-вероятно, съдейки по онова, което бях започнал да научавам за Кейт. Тя искаше да се срещне с Казанова толкова неистово, колкото и аз.

Появи се на вратата със старо сиво горнище на анцуг, дрипави размъкнати дънки и боси крака със закачлив червен лак на ноктите. Тъмната й коса беше подстригана до раменете и тя изглеждаше прекрасно. Нямаше как да избяга от това.

— Тук навън комарите си правят щур купон — изкоментира тя, докато оглеждаше верандата.

Прегърна ме и ме целуна по бузата. Спомних си как лежахме прегърнати предишната нощ. Какво щеше да излезе от това, запитах се аз. Щеше ли изобщо да излезе нещо?

— Здравей, Джон Сампсън — поздрави го с разтърсващо ръкостискане. — Вече знам туй-онуй за теб още от времето, когато сте били на десет години. Можеш да попълниш знанията ми за останалото на чаша бира. Да ми представиш своята гледна точка — усмихна се тя. Винаги беше прекрасно собствената ти гледна точка да се окаже срещу една от нейните усмивки.

— Е, значи ти си прочутата Кейт — задържа ръката й Сампсън и се взря в дълбоките води на тъмните й очи. — Чух, че си изкарвала пари за следването си като сервитьорка в един „ТИР-стоп“. Знам и за черния колан втора степен. За твоя Нидан.

Той започна да пуска японски усмивки и да се кланя с уважение.

Кейт също се усмихна широко и му върна поклона.

— Влезте. Далеч от вечните комари и пъклената жега. Имам чувството, че Алекс е приказвал зад гърба и на двама ни. Сега ще му го върнем тъпкано.

— Ето това е Кейт — казах аз на Сампсън, когато го следвах вътре. — Какво мислиш?

Той ме погледна през рамо.

— Тя те харесва, кой знае защо. Харесва дори мен, което е по-понятно.

Седнахме в нейната кухня и разговорът веднага потръгна, както ставаше винаги, когато бях с нея. Ние със Сампсън пиехме бира, а Кейт си сипа чай с лед. Според мен те със Сампсън доста си допаднаха. И двамата бяха с независим дух, много умни, благородни.

Запознах я със събитията от последния ни работен ден, с разочароващата среща с Ръскин и Сайкс, а тя ни разказа за своя ден в болницата.

Поговорихме още за случая. За доктор Уик Сакс и неговите интелектуални игри. За харемите. За маските. За „изчезващата“ къща. За най-новата ми теория, включваща помощта на доктор Луис Фрийд.

— Преди да дойдете, попрочетох някои работи — заяви Кейт. — Едно есе за мъжкия сексуален нагон, неговата природна красота и сила. Става дума за съвременните мъже, които се опитват да се отделят от майките си — от задушаващото ги космично мамче. Там се лансира идеята, че много мъже желаят свободата, за да докажат мъжката си идентичност, но съвременното общество непрекъснато ги обезверява.