Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Моля те, махни това. Не ми причинявай това. Аз бях послушна, нали? — пламенно се молеше Ана. Тя имаше толкова красиво и интересно лице — в щастие и особено в мъка.

Всеки път, когато заговореше, бузите й внезапно поруменяваха. Той запомни погледа и всичко, което можеше, от този особен, тъй ценен момент. Подробности, за които щеше да бленува по-късно. Като например точния ъгъл, под който се спускаше гърбът й.

— Нищо няма да ти стане, Ана — каза й той доверително. — Устата й е зашита. Аз лично я заших. Змията е безвредна. Няма да те нарани.

— Ти си болен и извратен — внезапно му се озъби Ана. — Садист!

Той просто поклати глава. Искаше да види истинската Ана и ето я — поредната озъбена змия.

Казанова погледна млякото, което бавно се процеждаше през ануса й. Същото направи и малката черна змия. Сладкият аромат я примамваше по дървения под на стаята. Гледката беше почти величествена. Това наистина беше образ, достоен за красавицата и звяра.

Черната змия спря и предпазливо застана нащрек, след това неочаквано протегна глава. Главата гладко се плъзна в Ана Милър. Черната змия ловко се нави на колело и продължи да се плъзга напред.

Казанова внимателно гледаше как прекрасните очи на Ана се разширяват. Колко други мъже бяха виждали това? Колко други мъже бяха изпитвали нещо подобно на онова, което чувстваше той в този момент? Колко от тези мъже бяха живи?

За първи път беше чул за тази сексуална практика за разширяване на ануса по време на пътуванията си в Тайланд и Камбоджа. Сега той самият изпълни церемонията. Това го накара да се почувства много по-добре — заради загубата на Кейт, заради другите загуби.

Това бе изисканата и изненадваща красота на игрите, които той бе избрал да играе в своето скривалище. Той ги обичаше. Вероятно не би могъл да си наложи да спре.

И никой друг не можеше. Нито полицията, нито ФБР, нито доктор Алекс Крос.

Кейт все още не можеше да си спомни много неща за деня, в който бе избягала от ада. Тя се съгласи да я хипнотизирам, или поне да опитам, макар да смяташе, че естествената й защита може да се окаже прекалено силна. Решихме да направим това късно през нощта в болницата, когато тя щеше да е вече изморена и може би по-податлива.

Хипнотизацията може да бъде относително прост процес. Най-напред помолих Кейт да си затвори очите, след това да диша дълбоко и равномерно. Може би най-сетне щях да се срещна с Казанова през тази нощ. Може би щях да го видя как действа през очите на Кейт.

— Прочистете мозъка си, доколкото можете, Кейт — казах аз.

— Не съм убедена, че е желателно — усмихна се тя. — Точно сега там вътре е фраш с какво ли не. Като стар прашасал таван, натъпкан с неотваряни скринове и ракли.

Гласът й започваше да става леко сънлив. Това бе обнадеждаващ знак.

— Сега просто бройте от сто до едно. Започнете, когато сама решите — казах й аз.

Тя се поддаде лесно. Това вероятно означаваше, че ми се доверява в известна степен. С доверието идваше и отговорността от моя страна.

Сега Кейт беше беззащитна. Не исках да я нараня за нищо на света. През първите няколко минути разговаряхме така, както често си бъбрехме, когато бе в пълно съзнание.

— Можеш ли да си спомниш как Казанова те държи затворена в къщата? — зададох най-сетне уводния въпрос.

— Да, сега си спомням много неща. Спомням си нощта, в която той дойде в апартамента ми. Мога да го видя как ме носи през някаква гора до мястото, където ме държеше. Носеше ме, като че ли тежестта ми не означава нищо за него.

— Разкажи ми за гората, през която минавате, Кейт.

Това беше първият драматичен момент. Тя действително отново беше с Казанова. В неговата власт. Пленница. Изведнъж осъзнах колко тихо е около нас в болницата.

— Беше много, много тъмно. Дърветата бяха дебели, от тях тръпки ме полазваха. Той носеше фенерче, беше си го вързал на верижка за врата… Невероятно е силен. Сам се сравнява с Хийтклиф от „Брулени хълмове“. Има много романтична представа за себе си и за това, което върши. През тази нощ… той ми шепнеше, сякаш вече бяхме любовници. Каза, че ме обича. Звучеше… искрен.

— Какво друго си спомняш за него, Кейт? Всичко, което си спомниш, ще ни е от полза. Помисли, не бързай.

Тя обърна глава, като че ли гледаше към някого вдясно от мен.

— Той винаги носеше различни маски. Веднъж си беше сложил маска за реконструиране на лица. Тя беше най-страшната. Наричат ги „смъртни маски“, защото болниците и моргите понякога ги използват, за да идентифицират жертви на катастрофи, които са обезобразени до неузнаваемост.