Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Гласът й секна, сякаш някой й беше изкарал въздуха.

Внимателно стиснах ръката й.

— Не, не. Току-що ми дадохте повече надежда, отколкото таях в себе си през цялото време, откакто съм на юг.

Очите на Кейт Мактиърнън бяха съсредоточени и сериозни, вперени в моите. Тя сякаш гледаше назад към нещо кошмарно, което искаше да забрави.

— Точно сега не си спомням много. Струва ми се, че маринолът има този страничен ефект… Спомням си, че той се канеше да ми сложи още една инжекция. Аз го изритах, нараних го достатъчно, за да избягам. Поне си мисля, че това именно се случи… Имаше дебели, много дебели дървета. Борове, мъх навсякъде… Спомням си, кълна се в Бога… къщата… където ни държеше, тя изчезна. Къщата, където бяхме затворени, просто изчезна.

Кейт Мактиърнън бавно поклати дългокосата си глава. Очите й се бяха разширили. Изглеждаше поразена от собствената си история.

— Това е, което си спомням. Как е възможно? Как може една къща да изчезне?

Виждах, че преживява наново своето съвсем непосредствено и страшно минало. Потопих се в това минало заедно с нея. Бях първият човек, който чува историята на нейното бягство — единственият досега, чул нашата свидетелка да говори.

Казанова беше все още разстроен и много развълнуван от загубата на доктор Кейт Мактиърнън. Беше неспокоен и не можеше да мигне от часове. Въртеше се в леглото. Това беше опасно. Той бе допуснал първата си грешка.

След това някой прошепна в мрака:

— Добре ли си? Какво има?

Първоначално женският глас го стресна. Преди малко той беше Казанова. Сега плавно превключи на другата си личност — добрия съпруг.

Протегна се и нежно погали голото рамо на жена си.

— Добре съм. Нищо ми няма. Просто имам малък проблем със заспиването тази нощ.

— Забелязах. Нямаше как да не забележа. Въртиш се като шиш на скара.

В сънения й глас имаше усмивка. Тя беше добър човек и го обичаше.

— Съжалявам — прошепна Казанова и целуна рамото на жена си. Погали косата й, мислейки си за Кейт Мактиърнън. Кейт имаше много по-дълга кестенява коса.

Продължи да гали косата на жена си, но отново се унесе в измъчените си мисли. Нямаше с кого да си поговори. Вече не. Или поне в Северна Каролина.

Най-накрая се измъкна от леглото и уморено слезе по стълбите. Шмугна се в кабинета си, тихо затвори вратата и я заключи.

Погледна часовника си. Беше три часът. Това означаваше, че в Лос Анджелис е полунощ. Набра телефонния номер.

Всъщност Казанова имаше с кого да си говори. Един-единствен човек на света.

— Аз съм — каза той, когато чу познатия глас от другата страна на линията. — Чувствам се малко шантаво тази нощ. Сетих се за теб, разбира се.

— Да не би да намекваш, че водя разпътен живот? — попита Джентълмена със сподавен смях.

— Това се разбира от само себе си.

Казанова вече се чувстваше по-добре. Имаше някого, с когото можеше да сподели тайните си.

— Хванах още една вчера. Нека ти разкажа за Ана Милър. Тя е нещо изключително, приятелю.

Казанова отново нанесе удар.

Още една студентка, красива жена на име Ана Милър, бе отвлечена от апартамента, в който живееше с приятеля си близо до Университета на Северна Каролина в Роли. Приятелят й беше убит в леглото им, което бе нова черта в почерка на Казанова. Той не беше оставил бележка или каквито и да било други следи на местопрестъплението. След грешката отново ни доказваше, че е безупречен до съвършенство.

Прекарах няколко часа с Кейт Мактиърнън в Университетската болница. Тя се справяше добре; чувствах, че ставаме приятели. Искаше да ми помогне при съставянето на психологическия профил на Казанова. Разказваше ми всичко, което знаеше за него и пленничките му.

Доколкото е била в състояние да прецени, имало е общо шест жени заложнички, като брои и себе си. Възможно било да са повече.

Според Кейт Казанова е изключително добре организиран. Способен да планира действията си седмици напред, да проучва жертвата си до най-малки подробности.

Изглежда, е построил сам къщата на ужасите. Прокарал канализация, звукоизолация и климатична инсталация, очевидно за удобство на пленничките си. Но все пак Кейт беше виждала къщата само в дрогирано състояние и не можеше да я опише добре.

Казанова можеше да се окаже откачен на тема контрол — жестоко ревнив и с изключително чувство за собственост. Сексуално активен и способен на няколко ерекции за една нощ. Изцяло обладан от секса и мъжкия сексуален нагон.