Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Моята хипотеза беше, че убиецът е маниакално пристрастен към физическата красота, но не може да понася компанията на жени, които не са умни като него самия. Чувствах, че той също така страстно жадува за интимна близост.

Накрая Кейт спря да говори. В очите й блестяха сълзи.

— Това е всичко засега — каза с тих глас. — Благодаря ви, че ще предадете моето послание на семействата на изчезналите жени. Надявам се, че това ще им помогне поне малко. Моля ви, не ми задавайте въпроси. Все още не мога да си спомня всичко, което ми се случи. Казах ви каквото мога.

Първоначално се възцари неестествена тишина. Нямаше нито един въпрос. Тя ги бе предупредила недвусмислено. След това репортерите и болничният персонал започнаха да ръкопляскат. Те разбраха онова, което и Казанова бе установил — че Кейт Мактиърнън е изключителна жена.

Страхувах се само от едно. Дали и Казанова не ръкопляскаше заедно с нас в този момент?

В четири часа през нощта Казанова сложи в чисто новата си сиво-зелена раница храна и всичко, което щеше да му е необходимо. Отправи се към своето скривалище, за да прекара една сутрин на дългоочаквани удоволствия. Той дори имаше любим девиз за своите забранени игри: целуни момичетата.

През цялото време, докато шофираше, и после, докато крачеше сред дебелите дървета, той се губеше във фантазии за Ана Милър, новата му пленница. Отново и отново извикваше в съзнанието си представите за онова, което щеше да прави с Ана днес. Припомни си един хубав и подходящ цитат от Скот Фицджералд: „Целувката е възникнала, когато първото мъжко влечуго облизало първото женско, намеквайки под формата на комплимент, че тя е сочна и вкусна като малкото влечуго, с което е вечерял снощи.“ Всичко беше биология. Тик-пат.

Когато най-сетне пристигна, наду докрай плочата на „Ролинг Стоунс“. Несравнимият албум „Просяшки банкет“. Днес имаше нужда от силен антисоциален рок. Мик Джагър беше на петдесет, нали така? Е, той беше само на трийсет и шест. Това беше неговото време.

Застана гол пред огледалото и се възхити на стройната си мускулеста физика. Среса косата си. След това метна върху себе си една блестяща, ръчно оцветена копринена роба, която си беше купил много отдавна в Банкок. Остави я отворена, за да се вижда тялото му.

Избра различна маска — прекрасна венецианска изработка, закупена именно за такъв специален случай. Миг на тайнственост и любов. Най-сетне беше готов да се види с Ана Милър.

Тя беше тъй високомерна. Абсолютно недостъпна, физически изтънчена. Трябваше да я пречупи незабавно.

Нищо не може да се сравни с това физическо и емоционално усещане: приливът на адреналин, силното биене на сърцето, тоталната възбуда във всяка част на тялото. Наля топло мляко в стъклена кана. Взе и една малка плетена кошница със специална изненада за Ана.

В интерес на истината това бе нещо, което беше нарекъл за доктор Кейт. Искаше му се да бе споделил този момент с нея.

Беше пуснал мощния рокендрол, за да може Ана да разбере, че е време да се приготви. Това бе сигнал. Той бе напълно готов за нея. Кана, пълна с топло мляко. Дълга гумена тръбичка с накрайник. Интимен подарък в плетената кошница. Време е да започваме игрите.

Казанова не можеше да свали очи от Ана Милър. Въздухът около него като че ли ехтеше. Всичко бе наситено с огромно очакване. Той се чувстваше съвсем леко извън контрол. Не като самия себе си. По-скоро като Джентълмена.

Погледна към своето произведение на изкуството — неговото творение. Осени го една мисъл: Ана не бе изглеждала по този начин за никой друг.

Тя лежеше на голия дървен под в спалнята на долния етаж. Беше гола с изключение на бижутата, които той бе пожелал да си сложи. Ръцете й бяха вързани с кожена връв зад гърба й. Удобна възглавница беше пъхната под задника й.

Съвършените й крака висяха на въже, завързано за една от таванските греди. Ето по този начин я желаеше, ето по този начин си я беше представял хиляди пъти.

„Можеш да направиш всичко, каквото поискаш“, помисли си той.

И той го направи.

По-голямата част от топлото мляко беше вече вътре в нея. За целта беше използвал гумената тръбичка с накрайника.

Тя му напомняше леко за актрисата Анет Бенинг, като изключим факта, че беше негова, а не трепващ и угасващ образ на някакъв си екран. Тя щеше да му помогне да преодолее загубата на Кейт Мактиърнън и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Ана не беше вече толкова високомерна, нито толкова недостъпна. Винаги му е било любопитно колко му трябва, за да пречупи някого. Обикновено не чак толкова много. Не и в това време на страхливци и мръсни копелета.