Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Струва ми се, че това вино трябва да подиша още малко — каза Ана с палава усмивка. — А докато чакаме…

Тя смъкна презрамките на дантеления си сутиен. Беше го купила заедно с подходящи дантелени бикини в магазина „Викториас Сикрет“.

— Слава Богу, че дойде краят на седмицата — каза Крис Чапин.

Двамата се изтърколиха в многофункционална прегръдка, игриво събличаха дрехите си, целуваха се, галеха се, губеха се в сексуалния момент.

По средата на любовната игра Ана Милър почувства нещо странно.

Усети, че в спалнята има още някой. Тя се отдръпна от Крис.

Някой стоеше до крака на леглото!

Носеше зловещо оцветена маска. Червени и жълти дракони. Свирепи дракони. Разярени гротескни фигури, впили нокти една в друга.

— Кой, по дяволите, си ти? — Гласът на Крис беше изплашен. Той се протегна за бухалката, която държеше под леглото, и докопа дръжката й. — Хей, зададох ти въпрос.

Натрапникът изръмжа като диво животно.

— Ето ти отговора.

Дясната ръка на Казанова се вдигна. В нея имаше пистолет „Лугер“. Той стреля веднъж и в челото на Крис Чапин зейна голяма червена дупка. Голото тяло на младия адвокат се свлече назад към таблата на леглото. Бухалката в ръката му тупна на пода.

Казанова направи бързо движение. Измъкна втори пистолет и простреля Ана в гърдите.

— Съжалявам — прошепна той, докато я вдигаше от леглото. — Толкова съжалявам. Но обещавам, че всичко ще бъде по твой вкус.

Ана Милър беше поредната голяма любов на Казанова.

На следващата сутрин започна една умопомрачителна медицинска мистерия. Всички в Университетската болница на Северна Каролина изпаднаха в пълно недоумение и най-вече самият аз.

Кейт Мактиърнън беше започнала да говори много рано сутринта. Аз не бях там, но Кайл Крейг бил в стаята й още призори. За нещастие нашият безценен свидетел не можеше да послужи за нищо на никого.

Високоинтелигентната стажантка говори несвързано през по-голямата част от сутринта. Понякога изглеждаше психично болна и сякаш говореше на чужди езици. Според болничните доклади тя имаше тремор, конвулсии и признаци на коремни и мускулни спазми.

Посетих я късно следобед. Все още се бояхме, че страда от мозъчни нарушения. През по-голямата част от времето, докато бях в нейната стая, тя лежеше безмълвно и не отговаряше на никакви въпроси. Веднъж се опита да проговори, но от устата й излезе само ужасяващ крясък.

Дежурната лекарка мина през стаята, докато бях там. Вече бяхме разговаряли няколко пъти през деня. Доктор Мария Руоко нямаше никакъв интерес да крие от мен информацията за своята пациентка. Всъщност тя беше изключително отзивчива и сърдечна. Каза, че иска да помогне за залавянето на човека, причинил това на младата стажантка.

Според моите подозрения Кейт Мактиърнън смяташе, че все още е пленница. Наблюдавайки нейната битка срещу невидими сили, аз почувствах какъв невероятен боец е тя. Усетих се, че скандирам в нейна подкрепа в болничната стая.

Изявих желание да прекарам при Кейт Мактиърнън повече време. Никой не ми се противопостави. Може би тя щеше да каже нещо все пак. Една фраза или дори една-единствена дума можеше да се окаже безценна следа.

— Сега си в безопасност, Кейт — шепнех аз непрекъснато. Тя като че ли не ме чуваше, но аз продължавах за всеки случай.

Около девет и половина вечерта ме осени една идея — прозрение, на което не можех да устоя. Лекарският екип, прикрепен към Кейт Мактиърнън, вече си беше отишъл. Трябваше да кажа на някой и затова се обадих във ФБР и ги убедих да ми разрешат да позвъня на доктор Мария Руоко в дома й край Роли.

— Алекс, още ли сте в болницата? — попита доктор Руоко, когато вдигна слушалката. Тя изглеждаше по-скоро изненадана, отколкото ядосана на късното ми обаждане. Вече бях водил с нея доста продължителни разговори през деня. И двамата бяхме учили в „Джонс Хопкинс“ и поговорихме малко за годините в университета. Тя проявяваше голям интерес към случая с Гари Сонеджи и беше чела моята книга.

— Ами да. Просто си седях тук. Опитвах се да си представя как той успява да държи жертвите си в подчинение — започнах аз да излагам теорията си, както и онова, което вече бях направил, за да я проверя. — Помислих си, че може да ги дрогира и в такъв случай вероятно използва нещо засукано. Позвъних в лабораторията ви и попитах за резултатите от токсичния анализ на Кейт Мактиърнън. Те са открили маринол в урината на Кейт.

— Маринол? — доктор Руоко изглеждаше не по-малко изненадана от мен в началото. — Хм. Как, по дяволите, се е снабдил с маринол? Това е направо гръм от ясно небе. И все пак идеята е много умна. Почти брилянтна. Маринолът е добър избор, ако е искал да я държи покорна.