Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Нека не проявяваме излишна сантименталност по отношение на младата Съни. Съни Одзава бе посветена в игрите на нощта. Тя ми каза това — поверително, разбира се. Взех я от бар „Мънки“. Отидохме у дома, в моето скривалище, където започнахме да експериментираме, прекарвайки нощта в безкрайни игри.

Попита ме дали съм го правил с японка. Отвърнах й, че не съм, но винаги съм искал. Съни ми каза, че съм истински джентълмен. Бях поласкан.

През тази нощ нямаше по-разкрепостен начин за правене на любов от това да се съсредоточа върху краката на жената и да ги милвам, докато любя Съни. Говоря за загорели от слънцето крака, обути в луксозни найлонови чорапи и не чак толкова скъпи обувки с високи токчета от „Сакс“. Говоря за чудесни мънички крачета. Посланието им бе изключително изтънчено.

Слушай. За да бъде оценена по достойнство невероятно еротичната пантомима на красивите женски крака, жената трябва да бъде по гръб, докато мъжът остава прав. Точно така стояха нещата при Съни и мен в началото на нощта.

Повдигнах нагоре нежните й крака и внимателно наблюдавах мястото, където те се събират по такъв начин, че вулвата й се свива в гънките на задника. Непрекъснато целувах върха на чорапите й. Спрях се за дълго на добре оформения глезен и очарователните линии, водещи към черната лачена обувка.

Съсредоточих цялото си внимание върху тази предразполагаща към флирт обувка, докато трескавите ни действия приведоха крака й в бързо движение. Сега вече мъничките й крачета сами ми говореха. В гърдите ми се надигна маниакална възбуда. Имах чувството, че живи птици чуруликат и цвърчат в мен.

Бет Либерман спря да пише и отново затвори очи. „Стегни се!“ Трябваше да спре образите, които проблясваха пред очите й. Той бе убил младото момиче, за което говореше с такова блаженство.

Скоро ФБР и полицията от Лос Анджелис щяха да нахълтат в относително спокойните офиси на „Таймс“. Щяха да задават обичайната канонада от въпроси. Самите те все още нямаха отговори. Твърдяха, че Джентълмена извършва „съвършени престъпления“.

Агентите на ФБР ще искат да говорят с часове за ужасните детайли от мястото на убийството. Краката! Джентълмена беше отрязал краката на Съни Одзава с някакъв остър като бръснач нож. И двата й крака липсваха от местопрестъплението в Пасадина.

Бруталността бе негова запазена марка, но това беше единственият последователно повтарящ се белег до този момент. По-рано той беше осакатявал гениталии. Беше подложил на содомия една от жертвите, а после я бе жигосал с нажежено желязо. Беше изрязал гърдите на една жена, служителка в инвестиционна банка, и беше извадил сърцето й. Експериментираше ли? След като веднъж избереше жертвата си, той преставаше да бъде джентълмен. Беше Джекил и Хайд на деветдесетте години.

Най-накрая Бет Либерман отвори очи и видя висок строен мъж, застанал съвсем близо до нея в залата за новини. Тя въздъхна шумно и прикри гримасата си.

Беше Кайл Крейг, специалният следовател от ФБР.

Кайл Крейг знаеше нещо, което тя отчаяно се нуждаеше да научи, но той нямаше да обели и дума пред нея. Крейг знаеше защо заместник-директорът на ФБР бе долетял в Лос Анджелис предишната седмица. Знаеше тайни, които тя трябваше да научи.

— Добро утро, госпожице Либерман. Какво имате за мен? — попита той.

Тик-пат, тик-пат и накрая — шат.

Точно по този начин ловуваше жените, отново и отново. Никога нямаше никаква опасност лично за него. Приспособяваше се към всяко място, избрано за лов. Правеше най-доброто, на което бе способен, за да избегне всеки вид усложнение или човешка грешка. Беше пристрастен към реда и най-вече към съвършенството.

Този следобед той чакаше търпеливо в претъпкания безистен на ултрамодерния търговски център в Роли, Северна Каролина. Наблюдаваше привлекателните жени, които влизаха и излизаха от местния филиал на магазина за дрехи „Викториас Сикрет“ през дълъг мраморен коридор. Повечето бяха добре облечени. Днешните броеве на списание „Тайм“ и на „Ю Ес Ей Тудей“ лежаха прегънати до него върху мраморната скамейка. Уводното заглавие на вестника гласеше: „Джентълмена се обажда за шести път в Лос Анджелис“.

Мислеше си, че шумът, който Джентълмена вдига около себе си в Южна Калифорния, излиза извън контрол. Вземаше отвратителни сувенири, понякога вземаше по две жени на седмица, играеше глупави интелектуални игри с „Лос Анджелис Таймс“, с полицейското управление на града и с ФБР. Щяха да го заловят.