Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Мелиса Станфийлд. Уча за медицинска сестра. Тук съм от осем седмици.

— Криста Ейкърс, от Северна Каролина. Два месеца в ада.

Бяха най-малко шест.

Двайсет и девет годишната репортерка на „Лос Анджелис Таймс“ Бет Либерман се втренчи в ситните неясни зелени букви на терминала на своя компютър. Гледаше с уморени очи как се развива една от най-големите истории в „Таймс“ за последните години. Най-важната история в кариерата й, а вече почти не й пукаше.

— Толкова е болезнено ненормално… крака. Исусе Христе — изстена тихичко Бет. — Крака.

Шестата част от „дневника“, изпратена й от Джентълмена, бе пристигнала в апартамента й в Западен Лос Анджелис рано тази сутрин. Както и при предишните, убиецът посочваше точното местонахождение на женския труп, преди да се заеме с маниакалното си психопатско послание към нея.

Бет Либерман незабавно се бе обадила на ФБР от дома си, след което бързо бе подкарала колата към редакцията на „Таймс“. Когато пристигна, федералното бюро вече бе потвърдило последното убийство.

Джентълмена бе оставил подписа си: свежи цветя.

Тялото на четиринайсетгодишната японка беше открито в Пасадина. Също като останалите пет жени, Съни Одзава беше изчезнала безследно преди две нощи. Сякаш погълната от влажния тежък смог.

Засега Съни Одзава беше най-младата жертва, за която Джентълмена бе съобщил. Върху долната част на трупа й беше подредил розови и бели божури. „Цветята, разбира се, ми напомнят устните на жена“, беше написал в една от частите на дневника. „Изоморфизмът е очевиден, нали?“

В седем без петнайсет сутринта офисите на „Таймс“ бяха пусти и мрачни. Никой не би трябвало да става толкова рано, освен пияниците, които още не са си лягали, помисли си Либерман. Дразнеше я тихото бръмчене на централната климатична инсталация, примесено с глухия рев на уличното движение.

— Защо крака? — промърмори отново репортерката.

Седна пред компютъра, изгаряща от желание никога да не беше писала статия за порнографските абонаменти в Калифорния. Джентълмена твърдеше, че точно така я „открил“, точно така я избрал, за да бъде неговата „връзка с останалите граждани на Града на Ангелите“. Твърдеше, че двамата с нея са на една и съща вълна.

След безкрайни административни срещи на най-високо равнище „Лос Анджелис Таймс“ реши да публикува частите от дневника на убиеца. Нямаше никакво съмнение, че те наистина са били написани от Джентълмена.

Той знаеше преди полицията къде се намират телата на жертвите. Беше заплашил със „специални премиални убийства“, ако дневникът му не бъде публикуван, за да го чете всеки в Лос Анджелис на закуска. „Аз съм последният, аз съм най-великият“, беше написал в една от частите на дневника. Кой би могъл да оспори това, питаше се Бет. Ричард Рамирес 11 11 Сериен убиец на жени, действал в района на Лос Анджелис. — Б.пр. ? Карил Чесман 12 12 Известен престъпник, нападал влюбени двойки в коли, след което ги ограбвал и изнасилвал жените. През 1948 г. го осъждат на смърт — най-строгото наказание, давано някога за престъпление, не включващо убийство и отвличане. Екзекутиран в газова камера през 1960 г. — Б.пр. ?

Сега работата на Бет Либерман се състоеше в това да бъде негова свръзка. Между другото правеше и първата редакция на излиянията на Джентълмена. Нямаше никакъв начин екзалтираните, нагледни като графика текстове на дневника да бъдат пуснати непокътнати. Те бяха изпълнени с гнусна порнография и най-брутални описания на убийствата, които бе извършил.

Либерман почти чуваше гласа на лудия, докато набираше последната част в текстообработващата си програма. Джентълмена отново разговаряше със или по-точно чрез нея:

Нека ти разкажа за Съни поне онова, което аз самият зная за нея. Чуй ме, скъпи читателю. Остани с мен. Тя имаше малки, деликатни, добре сложени крака. Това е, което помня най-добре; това е, което искам винаги да си спомням за моята прекрасна нощ със Съни.

Бет Либерман трябваше да затвори очи. Не искаше да слуша тази мръсотия. Едно беше сигурно: Джентълмена наистина бе дал на Бет Либерман първия й шанс да направи пробив в „Таймс“. Името й се появяваше под всеки от широко четените материали на първа страница. Убиецът я бе превърнал и нея в звезда.

Чуй ме. Остани с мен.

Помисли за фетишизма и всички негови удивителни възможности да освободи психиката. Не бъди сноб. Разкрепости ума си. Разкрепости ума си още сега! Фетишизмът съдържа очарователен набор от разнообразни удоволствия, които може би ти липсват.