Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Това послание беше адресирано до един от най-едрите и влиятелни търговци на зърно в Рим, човек, чиито „свои“ хора сред сенаторите и конниците бяха легион. Естествено беше, че още в мига, в който разбра за срамното поведение на Метел по време на войната, той изрази възмущението си; гласът му бе чут от най-различни заинтересовани люде и ефектът бе незабавен. И след като с всеки изминал ден купищата писма, пристигащи от Африка, ставаха все по-големи и по-големи, гласът на въпросния търговец на зърно престана да бъде глас в пустиня и към него се присъедини цял хор. Случеше ли се насреща им да се зададе някой търговец — банкер или плутократ, сенаторите с неудобство пресичаха от другата страна на улицата, а арогантното самодоволство на доскоро всемогъщите Цецилий Метели все повече започна да отстъпва място на учудване и тревога.

Незабавно полетяха писма и в другата посока — всички членове на клана на Цецилий Метелите се надпреварваха да умоляват своя високоуважаван брат и съратник, проконсула в Африка, Квинт Цецилий, да посмекчи тона си спрямо княз Гауда, да си спомни, че висшите му легати заслужават повече уважение, и най-важното — да спечели една-две блестящи победи на бойното поле, които да затворят устите на зложелателите му.

Тогава избухна скандалът с град Вага, който, след като се беше предал в ръцете на Метел към края на есента, сега изведнъж се вдигна на бунт и започнаха екзекуции на повечето от италийските търговци; бунтът беше подстрекаван от Югурта — със съгласието не на друг, а на личния приятел на Метел, началникът на гарнизона Турпилий. Метел допусна голяма грешка, като защити Турпилий от обвиненията на Марий, настояващ предателят да бъде изправен пред военен трибунал за държавна измяна, и докато стотиците писма, в които случилото се се описваше от различни гледни точки, стигнат до Рим, вече цял свят знаеше как едва ли не Метел сам бил влязъл в съзаклятието на Турпилий. Цецилий Метелите отново се хвърлиха да пишат писма до своя високоуважаван брат и съратник в Утика, Квинт Цецилий, умолявайки го в бъдеще да подбира по-внимателно приятелите си, след като в обичта си към тях стига дотам да прикрива явните им предателства.

Трябваше да минат седмици, за да проумее най-сетне Метел, че цялата тази кампания е дело единствено на Гай Марий; но дори след като това му беше изяснено, той не можа да оцени действителната сериозност на епистоларната война, нито да измисли как да й сложи край. Оказваше се, че той, един Цецилий Метел, губеше своята репутация в Рим, и то само заради злословията на някакъв си Гай Марий, на някакъв си хленчещ претендент за престол и на още няколко простаци — колонисти. Както и да гледаше над този факт, за Квинт Цецилий той си оставаше просто невероятен! В Рим нещата не ставаха по този начин. Рим принадлежеше на него , не на Гай Марий.

Веднъж на всеки осем дни, точен като календар, Марий се представяше пред Метел и настояваше да бъде освободен от служба в края на секстилис; веднъж на всеки осем дни Метел му казваше да си гледа работата.

За да бъдем искрени към Метел, той имаше много по-големи неприятности, та затова и не му оставаше време да се занимае по-сериозно с Марий и няколкото писма, които го били злепоставяли в Рим. От сутрин до вечер го терзаеше едно и също — Бомилкар. Много време беше отнело на Набдалса да си уговори среща с Бомилкар, още повече му трябваше, за да подготви тайната среща между него и Метел. Но към края на март събитието най-сетне се състоя в една от пристройките към резиденцията на управителя в Утика, където нумидиецът спокойно щеше да остане незабелязан.

Разбира се, двамата се познаваха твърде добре, след като през онзи опасен престой на Югурта в Рим, именно Метел го беше осведомявал чрез Бомилкар. И като се има предвид, че самият Югурта трябваше да благодари за гостоприемството на същия този Метел и да си стои извън помериума , то именно с Бомилкар сегашният проконсул бе имал най-много случаи да разговаря.

Тази им среща обаче протече неловко: през цялото време Бомилкар седеше като на тръни да не би някой да го разпознае и донесе, че е бил в Утика, а пък Метел се колебаеше какво точно поведение трябва да възприеме човек, когато наема шпиони.

Струваше му се, че ще е най-добре, ако говори без заобикалки.

— Искам да приключа тази война с възможно най-малко загуби както на жива сила, така и на бойна техника. Колкото по-скоро свърши, толкова по-добре. Рим се нуждае повече от услугите ми другаде, а не на една от най-отдалечените си граници.