Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Трябваше да ме посочиш за техен евентуален попечител и регент.

— И отново да те издигна над положението ти? Но, скъпи ми Бомилкар, именно кръвта на майка ни не ми го позволява! Баща ти беше дребен благородник, едно нищожество. Докато моят е законороденият син на Масиниса. Именно от баща си наследявам царството.

— Но ти самият също си незаконороден, нали?

— Така е. Но важното е, че и у мен тече кръвта на дядо ми.

Бомилкар му обърна гръб и промълви:

— Да свършваме. Оказах се недостоен — не пред теб, а пред самия себе си. Това е достатъчно, за да умра. И все пак, Югурта, пази се!

— Да се пазя? От какво? От убийство? От друг заговор, от други предатели?

— От римляните. Те са като слънцето, дъжда и вятъра, взети заедно. Накрая ще превърнат всичко в пясък.

Югурта изкрещя на хората си да дойдат, а те се втурнаха надолу по стълбите, уплашени, че нещо му се е случило. Всичко обаче беше спокойно и той им заповяда:

— Убийте ги и двамата. Но бързо. И ми донесете главите им.

И така, главите на Бомилкар и Набдалса бяха набучени на кол върху стените на Капса, откъдето да ги виждат всички. Защото излагането на показ на нечия глава не бе просто символ на отмъщението на владетеля; поставена на публично място, тя показваше на всички кой е убитият, така че да не се появи занапред някой измамник и да заеме мястото му.

Югурта постоянно си казваше, че не скърби за Бомилкар, но сега се чувстваше още по-самотен. Но урокът се беше оказал полезен — един цар нямаше правото да се доверява на никого, дори на брат си.

Смъртта на Бомилкар доведе до две много важни последствия. Първото беше, че от този момент насетне Югурта стана безкрайно предпазлив и се превърна в номад, никъде не се застояваше повече от два дни и никога не съобщаваше предварително на хората си закъде възнамерява да тръгне. Никой и по никакъв повод не биваше да научава плановете му — властта се съсредоточаваше изключително в ръцете му и никой не можеше да заповядва вместо него. Другото следствие засягаше повече тъста му, мавританския цар Бокх, който дотогава не се беше намесил открито на страната на Рим, но пък и с нищо не беше помогнал на Югурта във войната му против него. Този път царят прати незабавно свои шпиони при Бокх, а след това увеличи натиска си, така че да го принуди да сключи съюз с Нумидия и с общи усилия да изтласкат веднъж завинаги римляните от Африка.

Към края на лятото позициите на Квинт Цецилий Метел в Рим бяха сринати из основи. Никой и по никакъв повод не можеше да каже добра дума за него, още по-малко за начина, по който водеше войната. А писмата продължаваха да валят и с всяка седмица значението им нарастваше все повече и повече.

След завземането на Тала и доброволното предаване на Цирта Цецилий Метелите и техните поддръжници успяха донякъде да си възвърнат изгубения авторитет сред конническото съсловие, но новините, идващи от Африка, недвусмислено дадоха да се разбере, че пътят към победоносния край на войната не минава през Тала, нито през Цирта. Нито за миг не секваха рапортите за стълкновения с нумидийците и в същото време за напълно безплодното напредване на римските легиони в територията на царството. В същото време много хора започнаха да си дават сметка за средствата, отделяни от хазната за поддръжката на шест легиона, средства, за които при това все по-често се твърдеше, че не се използват правомерно. Никой не можеше да предскаже колко пари ще потънат в пясъците на Африка. Защото по всичко изглеждаше, че благодарение на Метел войната срещу Югурта ще се проточи поне още една година.

Изборите за консул бяха насрочени за средата на октомври и името на Марий, което така и така не слизаше от устата на хората, започна да се споменава и като името на един от евентуалните кандидати. Но времето минаваше, а той не се появяваше в Рим. Метел държеше на своето.

— Настоявам да се оттегля — повтаряше му Марий навярно за петдесети път.

— Настоявай си колкото си щеш — отвръщаше му за петдесети път Метел. — Няма да те пусна.

— Догодина аз ще бъда консул — заканваше се Марий.

— Парвеню като теб — консул? Невъзможно!

— Страхуваш се, че гласоподавателите ще ме изберат, нали така? — наливаше масло в огъня Марий. — Не искаш да ме освободиш, защото се страхуваш да не ме изберат.

— Дори не мога да си представя как един истински римлянин ще вземе да гласува за теб. Е, вярно е, че си баснословно богат и сигурно ще можеш да си купиш много гласове. Случи ли се някога — но със сигурност не идващата година — наистина да те изберат за консул, можеш да ми вярваш, че няма да пестя сили и енергия, за да докажа пред съда, че си купил длъжността!