Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

„И все пак не биваше да им говориш с подобен тон“ — мъмреше се сам Марий, докато крачеше по изящните мозайки в къщата си в подножието на храма на Юнона Монета. Жизнерадостният му син се беше скрил да си играе в стаята, а Юлия безпомощно наблюдаваше мъжа си как се тормози.

„Не можеш да им говориш така, Гай Марий! Това не са войници. Дори не са ти подчинени офицери, нищо че ти си консул, а в голямата си част те ще прекарат целия си живот на пейките в дъното, без никога да опитат какво е да се седи на стол от слонова кост. До последния сенатор те всички се чувстват в правото си да те имат за свой равен — теб, Гай Марий, за шести път консул на този град, на тази държава, на тази империя! И все пак трябва да ги победиш, не можеш да си позволиш позора от едно поражение. Твоята дигнитас струва много повече от тяхната, колкото и те да се мъчат да докажат противното. И затова трябва да остане ненакърнена до последния миг от живота ти. Ти си първият сред римляните. Ти си Третият основател на Рим. И след като умреш, Гай Марий, дори и най-закоравелите ти противници ще трябва да признаят, че ти, италийският селянин без думичка гръцки, си бил най-велият човек в историята на републиката, на римския Сенат и народ.“

За трите дни, които беше благоволил да даде на сенаторите за размисъл, той самият не стигна по-дълбоко в разсъжденията си. През цялото време умът му се въртеше около надвисналата опасност да претърпи поражение и да изгуби цялата си дигнитас . Призори на четвъртия ден се запъти към Курия Хостилия твърдо решен да спечели очертаващата се битка — макар че нито за миг да не се замисли каква ли тактика ще предприемат майсторите на политиката, за да го изиграят. Този ден беше обърнал внимание на походката си, понеже не искаше другите дори да предположат, че той може да се страхува от тях. Затова и заслиза надолу по Кливус Аргентариус, предшестван от дванадесетте си ликтори, сякаш цял Рим му принадлежи.

Сенатът се събра, без да вдига шум, което се случваше рядко: столовете почти не скърцаха, хората почти не се закашляха, робите — помощници почти не си позволяваха да разговарят помежду си. Жертвоприношението беше извършено по всички правила и авгурите обявиха ауспициите благоприятни за свикване на заседание.

Спокоен наглед, изпълнен със сила и енергия, Марий стана от стола си, за да смае всички с величествената си фигура. Не знаеше какво му готвят майсторите на политиката, но затова пък беше предвидил своето излизане на сцената до най-малкия детайл и самоувереността ясно се четеше по лицето му.

— И аз също прекарах тези три дни в дълбок размисъл, назначени отци — започна речта си Марий. Погледът му не се спираше на ничие лице, ами по-скоро шареше между краката и столовете на сенаторите. Не че изобщо някой можеше да познае накъде гледа той, след като огромните му вежди скриваха напълно очите му. Пъхна лявата си ръка под тогата и слезе от малкия си подиум на каменния под. Красивата му тога се спускаше по всички правила около снагата му и множеството гънки падаха вертикално от лявото му рамо, през лакътя му — до самите глезени. — Един факт е очевиден. — Марий направи няколко крачки и спря. — Ако този закон е валиден, ние всички сме задължени да се закълнем, че ще го спазваме. — Направи още няколко крачки и отново спря. — Ако законът е валиден, ние всички трябва да положим клетва. — Стигна до входните врати на Курията и се обърна с лице към всички сенатори. — Но дали той е наистина валиден? — запита на висок глас Марий.

Въпросът му бе посрещнат от гробно мълчание.

— А така! — не се сдържа да прошепне на ухото на Метел Нумидик Скавър. — Свършен е! Току-що той сам си нанесе смъртоносния удар!

Но Марий, който стоеше чак при входа, не можеше да чуе тази забележка. Затова дори не си направи труда да помисли какво ще каже по-нататък.

— Сред нас не са малко онези, които смятат, че лекс Апулея агрария секунда е била приета при обстоятелства, които биха направили всеки друг закон невалиден. Вече чух атаки срещу валидността на закона, основани на два различни довода: единият, че е бил гласуван, въпреки че ауспициите са били неблагоприятни за вземането на решение от подобна важност; другият, че гласуването е преминало след упражнено насилие върху свещената личност на законно избран народен трибун.

Марий отново закрачи из залата и отново спря.

— Ясно е, че бъдещето на подобен закон е твърде несигурно. Плебейското събрание ще трябва да преразгледа вече гласуваното си решение, имайки предвид двата гореспоменати от мен довода против валидността на закона. — Отново крачка-две. — Но това, назначени отци, не е въпросът, който би следвало да разрешим на днешното си заседание. Дали законът е валиден или не, не това е, което трябва да ни вълнува в момента. Ние си имаме други тревоги. — Още една мъничка крачка. — Според текста на въпросния закон ние всички в тази зала трябва да положим клетва, че ще го спазваме. Именно, за да обсъдим този въпрос, сме се събрали днес. Днес е последният ден, в който според текста на закона можем да положим исканата от него клетва, затова и трябва възможно най-бързо да приемем някакво решение. А днес ние трябва да действаме така, сякаш законът е валиден. Затова трябва да се закълнем, че ще го спазваме.