Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Марий погледна към пейката на народните трибуни. Луций Апулей Сатурнин се беше привел напред, преплел пръсти, изопнал лице и оголил зъбите си в нервна усмивка.

„Ако кажа, че смятам закона за недействителен, ще изгубя завинаги човека, от когото имам най-голяма нужда сега. Ще изгубя и най-големия законодател в историята на Рим — Главция… Тримата заедно можехме да вдъхнем нов живот на цяла обединена Италия, независимо дали на майсторите на политиката им се харесва или не. Но ако кажа, че смятам закона за недействителен, и Сатурнин, и Главция ще ми обърнат гръб. И все пак… трябва да го кажа. Ако не го направя, тези куни няма да се закълнат и войниците ми няма да получат земята си. Това е всичко, което мога да спася — земя за войниците ми. Аз самият съм загубен. Загубен.“

Марий чу как зад гърба му столът на Главция изскърцва по мраморния под, но в същия миг половината сенатори надскочиха от местата си, сякаш бяха уловили претора в непозволен жест. Главция присви устни и заби безизразния си поглед в краката си. Марий обаче продължаваше да мълчи.

— Май трябва да ти повторя въпроса си, Гай Марий — рече Скавър. — Какво е личното ти мнение? Законът действителен или не?

— Мисля, че… — Марий се спря насред изречението си и се намръщи страховито. — Мисля, че е по-вероятно законът да се окаже недействителен?

Скавър плесна с ръка по бедрото си.

— Благодаря ти, Гай Марий! — Стана от мястото си, обърна се назад и изгледа победоносно сенаторите по задните редове. После се извърна с лице към магистратите и изгледа сенаторите насреща си. — Е, назначени отци, щом не друг, а самият Гай Марий, нашият герой — победител, смята лекс Апулея за невалидна, не виждам защо аз лично да не положа клетва! — Скавър се поклони последователно на Сатурнин и Главция. — Хайде, колеги — сенатори, аз, вашият Принцепс Сенатус, ви съветвам възможно най-бързо да се отправите към храма на Сема Санк Дий Фидий, за да свършим с тази работа!

— Спрете!

И всички замръзнаха по местата си. Метел Нумидик плесна с ръце. В най-горния ред на залата се показа личният му прислужник, който държеше по една торба в двете си ръце. Явно, че торбите тежаха доста, защото робът се беше превил надве, едва-едва ги тътреше по стълбите и на всяко от стъпалата съдържанието им иззвъняваше на метал. Щом остави двете торби в краката на Метел Нумидик, робът се затича отново до последния ред, за да вземе още две. Някои от сенаторите, седящи зад Метел, се обърнаха да погледнат какво носи прислужникът, и като видяха камарата от торби, натрупани една върху друга до стената в дъното на залата, дадоха знак и на своите роби да помогнат. С тяхна помощ пренасянето мина по-бързо и най-накрая около стола на Метел Нумидик бяха стоварени точно четиридесет торби. Чак тогава той самият стана от мястото си да обясни за какво става дума.

— Аз няма да полагам никакви клетви. Ако ще и хиляда пъти подред първият консул да повтори, че лекс Апулея е невалидна, пак няма да се закълна! Затова съм донесъл двадесет таланта сребро, с които да си платя глобата. Имате думата ми, че още утре сутринта заминавам за Родос, където да прекарам остатъка от живота си в изгнание.

При тези думи в залата настъпи невъобразима суматоха.

— Моля ви, успокойте си! — викаше Скавър.

— Призовавам ви да запазите ред! — викаше Марий.

Когато най-сетне сенаторите се успокоиха, Метел Нумидик хвърли един поглед назад през рамо, сякаш търсеше някого на задния ред.

— Моля квесторът на хазната да излезе отпред.

От мястото си стана представителен младеж с тъмни коси и тъмни очи, с блестяща от чистота бяла тога, нагласена по всички правила; ставаше дума за самия Квинт Цецилий Прасчо Метел Младши, сина на Метел Нумидик.

— Предавам тези двадесет таланта сребро на квестора на хазната, за да изплатя с тях глобата, наложена ми от закона, задето отказвам да положа клетва пред лекс Апулея агрария секунда — обясни на всеослушание Метел Нумидик. — Бих искал преди заседанието да бъде разпуснато, парите да бъдат преброени и назначените отци да се уверят, че в торбите не липсва нито един денарий.

— Стига ти самият да ни го гарантираш, Квинт Цецилий, ние всички сме готови да приемем парите ти на доверие — усмихна се кисело Марий.

— О, не, настоявам! — възрази Метел Нумидик. — Никой да не става от мястото си, преди да е преброена и последна ги монета. — Той се покашля. — Ако не съм сбъркал при сметките, трябва да излязат точно сто тридесет и пет хиляди денарии.