Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Това са около три таланта — уведоми го Силон и бързо покри съкровището, да не би нечий любопитен поглед да надникне, където не му е работа. След като грижливо затегна ремъците на покривалото, той продължително се взря в Цепион. От удивителните му жълто-зеленикави очи сякаш изскочиха пламъчета, които напълно омагьосаха и без това смаяния Цепион. — Това магаре е твое — рече му той и бързо добави, — както може би още две-три, ако ми обещаеш и личната си закрила, освен тази на Рим.

— Имаш я — дори не се и замисли Цепион, обзет от алчност. — И все пак ще взема пет магарета.

— Така да бъде, Квинт Сервилий — въздъхна Силон. — Не мога да се държа на краката си от умора! Три дни съм бягал като луд през горите.

— Щом си уморен, почини — предложи му той. — Утре ще ме заведеш в скривалището. Искам да видя с очите си това злато!

— Ще е по-сигурно, ако вземеш и войска със себе си — предупреди го марсът, докато вървяха към палатката на пълководеца. Зад тях вървеше и робинята, носеща двете бебета на ръце. Децата бяха мирни и послушни; толкова време никое не се беше разревало. — Вече са разбрали за кражбата и кой знае дали няма да пратят цял легион подире ми? Няма да е трудно да се сетят, че ще потърся убежище в Рим.

— И да се сетят, и да не се сетят, какво значение има! — кикотеше се победоносно Цепион. — Двата ми легиона ще накажат всеки, който дръзне да се приближи! — Той надигна кожената завеса, служеща вместо врата, но сметна, че гостът не е заслужил чак толкова, че да го пуска пред себе си, и влезе пръв. — А, и естествено ще трябва да оставиш синовете си в лагера, докато ни няма.

— Разбира се — съгласи се Силон, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.

— Приличат на баща си — подхвърли между другото Цепион, докато робинята ги поставяше върху една от кушетките, явно с намерението да им смени пелените. И нямаше как да не му приличат, след като имаха същите жълто-зелени очи. Цепион изведнъж потръпна от погнуса. — Спри се, момиче! — сопна се той на робинята. — Това тук да не ти е детско отделение! Ще изчакаш да настаня някъде господаря ти, пък тогава върши, каквото си искаш!

И така, когато на другия ден Цепион потегли начело на двата си легиона на лов за злато, Силон остави двамата си близнаци на грижите на робинята в лагера; златото, което беше донесъл, също остана в сигурни ръце, сиреч на скрито в палатката на главнокомандващия.

— Между другото, Квинт Сервилий, знаеш ли, че тъкмо в този момент Гай Марий е обсаден от десет легиона пиценци, пелигни и маруцини? — подметна уж случайно Силон.

— Ами! — зяпна той, сякаш падаше от небето. — Десет легиона? Кой ще победи според теб?

— Гай Марий естествено. Има ли случай да не е победил?

— Хм — замисли се Цепион и въпросът беше приключен.

Слънцето вече достигаше зенита си, а шествието продължаваше да се точи из полетата край Вария. Почти веднага щом излязоха от лагера, Силон бе повел легионите встрани от Валериевия път и следвайки течението на река Анио на югозапад се бе насочил към Сублаквеум. Цепион умираше от нетърпение да види трийсетте магарета със злато и постоянно пришпорваше жребеца си, но марсът всеки път му напомняше, че ще е добре да не избързват много пред пехотата.

— Златото е на сигурно място, никъде няма да избяга — успокояваше спътника си той. — Бих се чувствал по-сигурно, ако войниците са с нас, вместо да ги караме да тичат като кучета подире ни. Не забравяй, Квинт Сервилий, че може да ни се случи неочаквана среща.

Теренът беше доста раздвижен, но недотам, че да затруднява придвижването на легионите. Километрите се нижеха един след друг, докато най-сетне, малко преди Сублаквеум Силон даде знак на останалите да спрат.

— Ето там! — посочи той някакъв хълм от другата страна на Анио. — Скривалището е зад него. Недалеч оттук има здрав мост, по който ще пресечем реката в безопасност.

Мостът наистина беше солиден. Построен от камък, той беше достатъчно широк, за да не забави строя. Цепион даде заповед на войниците си да минават, но сам предпочете да избърза напред, вместо да остане последен, както повелява уставът. Бяха излезли на една отсечка, която се отделяше от Латинския път при Анагния, минаваше през Сублаквеум, пресичаше Анио и стигаше до Карсеоли. Щом се прехвърлиха на другия бряг, легионите имаха пред себе си широк, прав път, който им подейства успокояващо и те започнаха да нарушават строя, безгрижното поведение на Цепион подсказваше, че целта на похода е по-скоро разузнавателна, затова всички бяха окачили щитовете си по гърбовете и се подпираха на копията си като на тояги, за да им тежат по-малко ризниците. Времето напредваше, можеше да им се наложи да строят лагер за през нощта и малко да погладуват, но това беше по-добре, отколкото да носят със себе си ненужен багаж. При това началникът даваше да се разбере, че усилията ще бъдат възнаградени с нещо приятно.