Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Както ще видиш сам, официалното писмо от Сената се дели на две части. Първата лично аз се опитах да премахна, но следвайки принципа за «националната опасност», бях публично охулен от назначените отци. Какво измъдриха дебелите им глави? Отсега нататък всеки загинал в сражение римлянин, независимо дали е пълководец или прост войник, трябва да бъде изгарян на бойното поле, естествено с нужната тържественост. Никой не бива да бъде връщан в Рим от страх да не се разпространи паника сред населението.

Втората част е доста по-неприятна. Понеже добре те познавам и съм сигурен, че си отворил първо моето писмо, нека ти кажа без заобикалки, че Сенатът отказа да ти предаде върховното командване. В същото време и никой не намери смелост да предложи отстраняването ти. Резултатът е, че двамата с Цепион ще поделяте заедно командването. За по-тъпо и безсмислено решение, мисля, и да бяха искали, нямаше да се сетят. Дори да бяха връчили цялото командване на Цепион, пак щеше да е по-добре според мен. Все пак не се съмнявам, че ще успееш да се оправиш и с него, както с всички други досега.

Да не ти разправям как се бях ядосал! Проблемът е там, че останалите в Сената в голямата си част представляват засъхнали фъшкии, залепнали по задниците на умиращи овце. Истинската вълна отдавна е заминала да се сражава по полетата на Италия или, както е в случая с мен, дори да си стои в Рим, има достатъчно работа. За съжаление само малцина от нас не се причисляват към овчите фъшкии. В момента съм като с вързани ръце. В цял Рим се разполага единствен Филип, представяш ли си? Не ни стига онази кошмарна година, когато трябваше да го търпим за консул, не ни стига и убийството на Марк Ливий, ами трябва да го слушаш всеки ден как точи опашатите си лъжи пред глупаците от конническото съсловие. Писах до Луций Юлий с молба да се върне в Рим и да проведе избори за консул суфектус, но той ми отговори, че положението в Кампания било толкова напрегнато, че не можел и за един ден да се измъкне. Правя, каквото мога, Гай Марий, но да си призная, с всеки ден видимо остарявам.

Разбира се, щом научи, че му е дадено половината командване, Цепион ще стане съвсем непоносим. Затова така съм пресметнал пътя на куриерите, че ти да получиш новините преди него. Така ще имаш време да измислиш как да му натриеш носа, преди да е станало твърде късно. Единственият съвет, за който се сещам, е да не му цепиш басма.“

В крайна сметка лично Фортуна пое грижата за Квинт Сервилий Цепион. И се справи със задачата по най-блестящия, трагикомичен начин, който можеше да се измисли. Цепион прие новината за поделеното командване с голяма самоувереност. По времето, когато Марий се сражаваше със Скатон на брега на Велин, на него му се беше удал случай да разгони някакъв легион от марси, нахлули да грабят в околностите на Вария. След като направи нужните изчисления във времето, Цепион извести Сената, че именно той бил спечелил първата победа над италийците, понеже датата била десети юни, а Марий влязъл в бой едва на дванайсети. А между двете победи римляните били претърпели и едно съкрушително поражение, за което Цепион бил склонен да вини повече Марий, отколкото Луп.

За голямо съжаление на колегата си главнокомандващ Марий не обърна никакво внимание на празното му самохвалство и сякаш изобщо не се интересуваше какви ги върши той във Вария. Цепион го повика обратно в Карсеоли, но той и този път не го удостои с отговор. Беше се настанил в лагера на Скатон край реката, след продължителни усилия го беше превърнал в здрава крепост и в крайна сметка бе прибрал вътре всички войници, с които разполагаше. Ден след ден легионерите му провеждаха своите учения, а Цепион гореше от нетърпение кога най-после ще нахлуят в земите на марсите. Марий беше наследил жалките остатъци от Луповата армия — всичко на всичко пет кохорти — и като ги събра с шестте хиляди оцелели от поражението на Валериевия път — за тях имаше достатъчно оръжие — успя да сформира три пълноценни легиона. Но преди да направи и една крачка напред — уведоми той Цепион, — трябвало да бъде сигурен в способностите на войниците си. Вече той щял да определя кой е готов за бой и кой не, а не някакъв си главозамаял се кретен, който не може да различи лявото крило от авангарда.

Самият Цепион разполагаше с легион и половина, които реши да раздели на две равни половини. С подобни скромни сили никога не би се решил сам да нападне. И така, докато Марий провеждаше своите безкрайни учения някъде на североизток, Цепион седеше във Вария и го ругаеше на поразия. Юни свърши, квинктилис започна, а Марий продължаваше да обучава войниците си, без да чува ругатните, които се носеха по негов адрес във Вария. Също като Луп преди него Цепион прекарваше повечето от времето си в писане на жалби до Сената, където Скавър, Ахенобарб Понтифекс Максимус и Сцевола стояха постоянно нащрек да не би случайно Филип да убеди назначените отци, че командването трябва да се отнеме от Гай Марий.