Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Когато двата легиона стигнаха възвишението и пътят се готвеше да завие на североизток, Силон се извърна на седлото си, за да каже нещо поверително на Цепион.

— Ще избързам напред, Квинт Сервилий, за да видя дали всичко е наред. Не ми се иска да стане някоя изненада и животните да се подплашат.

Цепион го послуша и даде почивка на коня си, докато Силон силно пришпори своя и бързо се отдалечи по пътя. След неколкостотин крачки марсът изведнъж свърна встрани и се изгуби зад някаква скала.

Марсите се нахвърлиха върху римската колона от всички страни едновременно: отпред, където се беше скрил Силон, отзад, отстрани, където търпеливо бяха причаквали зад камъните и дърветата встрани от пътя. Никой не успя да се спаси. Преди дори да са успели да развържат ремъците на щитовете си, за да се защитят, преди дори да са извадили мечовете от ножниците и да са сложили шлемовете на главите си, войниците бяха пометени от четирите легиона марси, които се врязаха безцеремонно в редиците им и започнаха безмилостна сеч, сякаш се упражняваха на площада пред къщите си. От цялата римска армия не остана нито един жив човек, с изключение на началника Квинт Сервилий Цепион, който беше заловен в самото начало на атаката и трябваше да види с очите си как гинат легионите му.

Когато операцията приключи и на пътя не бе останал жив нито един римски войник, Квинт Попедий Силон отново се показа и наобиколен от легатите си, сред които се виждаха Скатон и Фравк, се върна в лек тръс при Цепион. На лицето му се бе изписала хищна усмивка.

— Е, какво ще кажеш за това представление, Квинт Сервилий?

Пребледнял като платно и треперещ с всички мускули по тялото си, той събра колкото смелост притежаваше и смело му отвърна:

— Забравяш, че все още държа децата ти за заложници, Квинт Попедий.

Силон прихна да се смее.

— Моите деца? Грешиш нещо! Ако имаш предвид онези две близначета, които робите ми доведоха със себе си, то те са си лично техни. И все пак няма да ги оставя на произвола на съдбата, също както и магарето си. Не виждам кой в лагера ти би посмял да не ми ги върне обратно. — От змийския му поглед лъхаше смразяващ хлад. — Колкото до товара на магарето, да си стои, където е. Нека бъде спомен за Рим.

— Как, но това беше злато ! — смая се още повече и без това ужасеният Цепион.

— Не, Квинт Сервилий, не беше злато. Беше олово, покрито с ей толкова тъничък пласт злато. Да си беше направил труда да го поочукаш, сам щеше да се убедиш. Но аз добре познавам моя Цепион! Човек от рода му не би наранил с нокътя си златна монета, пък ако ще и животът му да зависи от това… А твоят зависеше.

Силон извади меча си от ножницата, слезе от коня и застана срещу Цепион.

Фравк и Скатон на свой ред се приближиха до коня на римлянина и го издърпаха от седлото. Без да продумат, свалиха бронята и коравата кожена ризница под нея. Давайки си добре сметка, Цепион горко заплака.

— Бих искал да чуя от устата ти как ме молиш за милост, Квинт Сервилий Цепион — процеди през зъби Силон и застана на една ръка разстояние от врага си.

Но това Цепион просто не намери сили да направи. При Араузио бе избягал като последния страхливец, а оттогава нито веднъж не му се бе случило да попадне в смъртна опасност, дори когато месец по-рано марсите бяха нападнали лагера му. Сега чак разбираше защо го бяха атакували така безразсъдно. Бяха дали шепа убити, но загубите си струваха. Силон бе разгледал цялата област и бе обмислил плана си до последната подробност. Ако преди няколко дни Цепион бе предположил, че ще изпадне в подобна беда, навярно би си казал, че и до молби ще се стигне. Но сега, когато злочестините наистина го бяха сполетели, се разбираше, че няма. Един Квинт Сервилий Цепион можеше и да не е сред най-смелите хора на света, но все пак си оставаше римлянин, при това знатен римлянин — патриций и благородник. Един Квинт Сервилий Цепион можеше да си позволи слабостта да заплаче пред смъртта — макар че дали сълзите му бяха по отлитащия живот или по изгубеното злато, никой не можеше да каже, — но никога не би могъл да проси милост.

Цепион надигна глава, пред погледа му се спусна завеса и той впери очи в нищото.

— Това е за Друз — каза Силон. — Ти си неговият убиец.

— Не съм — отвърна му някак далечно. — Бих го направил, но не беше нужно. Квинт Варий организира всичко вместо мен. Добре направи. Ако Друз беше още жив, ти и цялата италийска паплач щяхте да получите римско гражданство. Сега това никога няма да стане. Твърде много хора в Рим мислят като мен.