Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Вечерята наистина премина при доста необичайна атмосфера. Но сега се сещам, че ти дори не знаеш по какъв повод е била дадена. Аз самият не знам със сигурност, но имам усещането, че Гай Марий е бил споходен от предчувствие. Казал си е навярно, че никога повече не бихме могли да се срещнем при подобни празнични обстоятелства — всички ние, които бяхме поканени у дома му. Говореше с нескрита тъга за теб, за това, че компанията не била пълна без теб. Говореше тъжно за самия себе си. И за Скавър. И дори — което ми направи най-голямо впечатление — за малкия Марий! Колкото до мен самия, толкова много ме оплаква, че в крайна сметка цялата тъга се прехвърли от неговата душа на моята. Вярно, че от смъртта на Юлила двамата с него постоянно сме се отдалечавали един от друг, и все пак не мога да си обясня обхваналата го меланхолия. Пред нас се разкрива една по моему изключително тежка и продължителна война, което ми подсказва, че ни предстои отново да работим заедно, рамо до рамо — както някога. Кое тогава го притеснява толкова много? Единственият отговор, до който мога да стигна, е, че се страхува за себе си. Страхува се, че няма да преживее войната. Страхува се също, че ако останем без неговата солидна подкрепа, ние също ще срещнем много страдания.

Но за да остана верен на уговорката ни със Скавър, няма да отварям дума за предстоящата война. Затова пък мога да ти разправя една историйка, за която Скавър нищо не знае. Оня ден бях посетен от Луций Калпурний Пизон Цезонин, който получи от Сената задачата да организира въоръжаването и снабдяването на армията ни. Между другото, не беше ли женен за дъщеря ти? Колкото повече се замислям над въпроса, толкова по-уверен ставам, че е точно така. Но това няма връзка. Беше дошъл да сподели с мен едно свое любопитно разкритие. Колко жалко, че Апенините така ни откъсват от Италийска Галия, особено от онази й част, която е обърната към Адриатика. Крайно време е да превърнем областта в провинция като всички други и да започнем да пращаме редови управители — също както и в Трансалпийска Галия. За целите на войната тази година пратихме извънреден управител на двете области едновременно, при това със седалище отсам Алпите — бившият консул Гай Целий Калд. Квинт Серторий ще му бъде квестор, което звучи доста обнадеждаващо. Убеден съм, че у всички Марии тече кръвта на боеца, а Серторий е по майчина линия един от тях. По бащина пък е сабин.

Но да не се отдалечавам от темата. Скоро след назначаването си Пизон Цезонин замина на север, за да поръча оръжие и екипировка за легионите. Започнал от традиционните производители — Пиза и Популония. Но докато бил там, до ушите му достигнали слуховете за някакви мистериозни леярски градове в източната част на Италийска Галия. Начело на цялото огромно предприятие, което представлявали, стояло анонимно дружество със седалище в Плаценция. Той веднага се запътил към Плаценция. И… дотам! Вярно, намерил представители на дружеството, но това били най-мълчаливите и неразговорливи типове, на които можело да се попадне. След като изгубил известно време с тях, Пизон заминал на изток за Патавиум и Аквилея, където с очите си се уверил как цялата област е намерила своя нов поминък. Открил също така, че неизвестните леярски градчета били сключили договор с италийските съюзници преди почти десет години и безупречно го изпълнявали! Цезонин не вижда нищо нередно в поведението на самите занаятчии. Предложили им изключително изгодни условия, плащат им най-редовно — защо да не работят? Макар самите работилници да са собственост на дребни занаятчии, оказало се, че самите градове са притежание на някой едър земевладелец, който умишлено не се бил заел със самото производство. Местните жители обяснявали тази странност с факта, че според тях земевладелецът бил римски сенатор! И което прави цялата история още по-тъмна, по всичко изглежда, че самите производители през цялото време са живели с чувството, че работят за Рим и че човекът, с когото са сключили договора, е римският префектус фабрум! Когато Пизон Цезонин се заинтересувал по-подробно как изглеждал този тайнствен човек, те му описали дума по дума марса Квинт Попедий Силон!

Питам се аз: откъде е знаел Силон на коя врата да почука, след като дори ние в Рим не сме и чували за тези леярници? И ми хрумна доста странен, но със сигурност интересен отговор — за жалост, ще ми е трудно да го докажа с факти. Затова и не го споменах пред Пизон. Както си спомняш, Квинт Сервилий Цепион живя дълги години у Марк Ливий Друз и го напусна едва след като се разбра, че жена му е била в любовна връзка с Марк Катон Салониан. Добре си спомням, че пак по времето, когато се кандидатирах за пръв път на преторските избори, Цепион замина за някакво далечно пътешествие. В своите по-ранни писма ти самият ме бе уведомил, че Златото на Толоза не се намира повече в Смирна, че Цепион лично бил дошъл в града, за да си го прибере за огромно съжаление на тамошните банкери — и то по време на същото онова дълго и далечно пътешествие. От друга страна, Силон често посещаваше дома на приятеля си Друз. Публична тайна беше, че отношенията му с Марк Ливий бяха много по-близки и приятелски, отколкото между Друз и Цепион. Та чудя се аз — дали през някое от тези си гостувания той не е чул за плановете на Цепион да вложи парите си във въпросните леярски градчета в Източна Галия? И като го е чул, да е решил да изпревари Рим. Отишъл е в новосъздадените градове, обвързал ги е с договор да работят за неговия народ и още преди да се е разчуло за новия производителен център, вече го е лишил от всякакъв интерес да се рекламира.