Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Защото още щом разбра, че е измамен, Луп се обърна към Луций Цезар с настояване да му даде един от своите легиони с ветерани! Естествено Луций Юлий му отказа, като в посланието му пролича известна загриженост що за командващ е колегата му, щом като не можел да се оправи с подчинените си, ами знаел само да настоява пред по-старшия. За нещастие топката остана у Марий и Цепион, които сега като луди обикалят Етрурия и Умбрия в търсене на доброволци и в тяхното обучение. Самият Луп си остана в Карсеоли, зарекъл се да мрази целия свят.

Целий и Серторий в Италийска Галия явно са си поставили за задача да натоварят целия римски флот с войници и оръжие, а ако ме питаш, из всички владения на Рим няма оръжейна или стоманолеярна, където да не са запретнали ръкави, както сардинците ги запретват при вида на самотни търговци. Още малко и съм склонен да мисля, че в крайна сметка нищо не сме загубили от това, че Цепионовите градчета са работели за италийците. Тъй и тъй нямаше да се сетим сами да им намерим достатъчно работа. Сега всички работят за нас, а това е, което най-много може да ни радва.

Независимо по какъв начин, но до началото на май трябва да сме сформирали поне шестнайсет легиона. Което означава, че за малко повече от месец трябва да имаш десет легиона, до момента напълно несъществуващи. Но не се бой, ще успеем! Има едно нещо, в което никой не може да съперничи на Рим — това, да се справи с невъзможното, когато сме в най-отчаяна нужда от него. Доброволци идват от всеки град, от всяко съсловие.

Латините също са твърдо на наша страна. Заради бързината не сме се и опитвали да разделяме римските от латинските доброволци и така, без дори да се усетим, попаднахме под известна провинциална хегемония. От това недотам ясно изречение трябваше да разбереш, че в предстоящата война за пръв път няма да има легиони със статут на спомагателни. Всички ще бъдат смятани на равни основания за римски.

Двамата с Луций Юлий Цезар заминаваме за Кампания в началото на април, сиреч след около осем дни. Квинт Лутаций Катул вече се е установил като началник — гарнизон в Капуа — задача, с която може да се справи добре. Изключително правилно решение от страна на родния му брат, защото така на Катул Цезар му се отнема напълно възможността сам да води армия. Легионът от новобранци ще бъде разделен на две части по пет кохорти. И двамата с Луций Цезар сме на мнение, че е наложително да вкараме гарнизони в Нола и Езерния. Ще бъде тъкмо по силите на новопостъпилите, за подобна задача на човек не му трябва да върши подвизи. Разбира се, Езерния се намира дълбоко навътре във вражата територия, затова пък знаем със сигурност, че ще ни остане лоялна. Сципион Азиаген и Луций Ацилий — и двамата в качеството си на младши легати (но и двамата с доста скромни възможности) — още утре тръгват за Езерния начело на своите пет кохорти. За Нола ще замине преторът Луций Постумий. За член на фамилията Постумий той е рядко въодушевяващ човек. На мен поне ми харесва. Дали защото не е от рода на Албините, как мислиш?

И това, Публий Рутилий, е последното, за което си струва да ти пиша. Всеки момент на вратата ми ще почука Скавровият куриер. Когато ми се отвори възможност, пак ще ти пиша, но се страхувам, че занапред ще трябва да чакаш новини най-вече от жените. Юлия вече е обещала да ти пише често.“

Сула остави писеца и тежко въздъхна. Писмото беше изключително дълго, но се бе превърнало и във форма на своеобразен катарзис. Струваше си усилията, нищо че бе отнело доста от времето му за сън. През цялото време добре си даваше сметка на кого пише, знаеше що за човек е Рутилий Руф и все пак бе намерил волята да му напише неща, които никога не би посмял да му каже на живо. Разбира се, причина за това бе и твърде далечното местонахождение на Рутилий Руф — и да искаше, той не можеше да представлява заплаха за Сула.

Това, което не бе споменато в писмото, бе как Сула се бе издигнал за едно-единствено заседание на Сената благодарение на неочакваното съдействие на Луций Юлий Цезар. Той не се чувстваше още съвсем сигурен в успеха си, затова не желаеше да предизвиква Фортуна, като споменава за деянията й като за нещо вече свършено, още по-зле — като за нещо, идващо от само от себе си. Добре съзнаваше, че всичко е чиста случайност; Луций Цезар не обичаше особено Гай Марий и бе потърсил от друг съвет. Много по-правилно би било, ако беше погледнал към Тит Дидий или Публий Лициний Крас, и двамата със славата на триумфатори . Но погледът му бе попаднал на Сула и вътрешният му глас бе подсказал да попита тъкмо него. Разбира се, Луций Цезар едва ли си е давал сметка как ще се възползва Сула от удалата му се възможност. Но след това той самият използва успеха на бившия претор, представяйки го едва ли не като свой съветник. Ако се бе обърнал за помощ към Марий или Крас, щеше да изгуби много от авторитета си — все едно ученикът бяга за съвет при учителя си. Докато да поиска мнението на сравнително неизвестния Сула се оказа неочаквано попадение — излизаше, че тъкмо той, Луций Юлий Цезар, бе „открил“ таланта на своя по-младши колега. Можеше също така да се каже, че между двамата са се установили известни отношения на клиент и патрон.