Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Засега Сула беше по-скоро доволен от положението си. Трябваше само да се отнася любезно и почтително към Луций Цезар и щеше да получи негласното му съгласие да го измести от командването. Той бързо напипа слабото място на консула — неговия всепоглъщащ песимизъм, който му пречеше да повярва дори в собствените си сили и способности. Когато в началото на април двамата тръгнаха за Кампания, Сула остави на началника си да взима всички по-важни решения, докато сам посвети цялата си енергия и ентусиазъм на набирането на доброволци и превръщането им в способни легионери. Много от центурионите в двата легиона ветерани вече бяха имали случай да служат под командването му; много повече такива хора Сула откри сред оттеглилите се центуриони, които сега специално се бяха върнали в армията, за да спасяват родината. И едните, и другите се оказаха верни на своя някогашен началник и авторитетът му в армията неимоверно нарасна. Единственото, което му трябваше, бе или Луций Цезар да допусне някоя и друга по-сериозна грешка, или развитието на военните действия да го принуди да даде свобода на действие на първия си легат. В едно поне Сула бе напълно убеден — когато на него му се предоставеше възможност за изява, грешки нямаше да допусне.

Помпей Страбон, който беше във всички случаи по-добре подготвен от останалите командващи в армията, бързо се зае със сформирането на два допълнителни легиона от живеещите в огромните му имения в Северен Пиценум. Възползвайки се от опита на центурионите — ветерани, които по право трябваше да служат на Публий Рутилий Луп, успя само за петдесет дни да превърне двата легиона новобранци в боеспособна сила. Още през втората седмица на април той напусна град Цингулум начело на цялата си армия от четири легиона. Съотношението между ветераните и новаците беше почти идеално — така щяха да си помагат едни на други. Макар и да не бе постигнал особено забележителна военна кариера, Помпей Страбон имаше достатъчно богат опит, за да командва сам, а в скоро време придоби славата на изключително строг началник.

Един тъжен инцидент, случил му се още на трийсетгодишна възраст — тогава, когато служеше като квестор на остров Сардиния, — бе допринесъл изключително много за нескритото му презрение към целия Сенат, където нямаше никакви приятели. Тогава Помпей Страбон бе имал неблагоразумието да пише от поста си в Сардиния до Сената с искането да му бъде позволено да даде под съд за злоупотреби с властта своя пряк началник Тит Аний Албуций. Изрично държеше на това сам да бъде обвинител пред съда. Под въздействието на Скавровата реч Сенатът не само не удовлетвори това желание на квестора, но дори чрез тогавашния претор Гай Мемий му изпрати едновременно сухия текст на официалния отказ и пълен препис на Скавровата реч, където Помпей Страбон бе наречен отровна гъба, леке, говедо, простак, надут пуяк, глупак и недоразвит. Квесторът смяташе, че има право лично да даде началника си под съд за безобразията, на които сам бе станал свидетел. Но Скавър и останалите погледнаха на случая от съвсем различен ъгъл и в техните очи именно Помпей Страбон бе сторил недопустимото — бе дръзнал да държи сметка на своя пряк началник! Това обаче не се бе сторило достатъчно на Сената. Понеже така или иначе Тит Албуций заслужаваше да бъде извикан пред съда, на Луций Марций Филип му бе хрумнала злобната шега да предложи за обвинител по делото някой друг кривоглед сенатор, който да напомня на Тит Албуций за недоволния му квестор. Изборът бе паднал върху Цезар Страбон — брата на сегашния консул Луций Юлий Цезар.

Колкото и да твърдеше, че е чистокръвен римлянин, у Помпей Страбон трудно щеше да заглъхне властната келтска жилка. Неговите претенции за римско потекло се основаваха най-вече на факта, че принадлежеше към триба Клустумина, сравнително стара селска триба, чиито членове живееха в източния край на долината на Тибър. За повечето римляни обаче обяснението, че Помпеите са се заселили в Пиценум още преди завладяването на областта от Рим, не означаваше нищо. Не им правеше впечатление и фактът, че трибата, създадена за гражданите от пиценски произход, се нарича Велина, и че именно към нея принадлежат повечето Помпееви клиенти, както и останалите жители на Северен Пиценум и Източна Умбрия. Според онези, чиято дума се слушаше в Сената и на Форума, Помпеите били много могъща пиценска фамилия, която господствала над областта много преди идването на римляните и с пари си била купила вписването не в триба Велина, а в триба Клустумина — за по-престижно. Пиценум беше една от областите на Италия, където галите се бяха заселили най-масово след неуспешния опит на келтския цар Брен да завладее централната част на полуострова — около триста години по-рано. И понеже Помпеите наистина приличаха физически на келти, в Рим беше общоприето на тях да се гледа като на потомци на гали.