Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Скавър излезе пред редовете на сенаторите и се запъти към вратата, за да може да гледа и към двете страни на залата.

— Не само Гай Марий харесвам аз. Харесвам и Луций Юлий, и Луций Корнелий Сула. Защото дълбоко в себе си чувствам, че ни чака дълга и изключително кръвопролитна война. До вчера се съмнявах изобщо, че е възможна. Днес обаче съм убеден в обратното. Откъде тази внезапна промяна? Само боговете знаят. Когато според установения ред на събитията през живота ни ние сме се научили да приемаме нещата единствено по начина, по който сме ги приемали винаги преди това, на нас ни е трудно изведнъж да променим отношението си към света наоколо, да освободим съзнанието си от всякакви предразсъдъци и пристрастия. Но внезапно капаците пред очите ни падат и ние проглеждаме около себе си. Точно това ми се случи днес на мен, случи се и на Гай Марий. Навярно се е случило и с мнозина от останалите седящи в тази зала. Пред погледите ни внезапно се откриха хиляди малки подробности, за които дори вчера не сме и подозирали, че съществуват.

Аз самият избрах да остана в Рим, защото с годините съм се уверил, че съм най-полезен за съгражданите си, когато застана начело на общата държавна политика. Но това не важи за Гай Марий. Независимо дали като мен вие сте били много по-често негови противници, отколкото съюзници, независимо дали като Секст Юлий се чувствате задължени към него от родствени или приятелски връзки, вие всички трябва също като мен да признаете, че у Гай Марий цял Рим притежава изключителен военен талант, при това талант, преминал проверката на времето и утвърдил се с множеството походи, които той е водил в името на Рим. Не ме интересува, ако ще да е на деветдесет години или да е преживял не един, а три удара! Дори и на деветдесет години аз ще твърдя същото, което твърдя днес — намери ли се сред нас човек, който така като него да е способен да превръща думите в дела, то би било престъпление да не се възползваме от услугите му! Време е да сложите край на сляпото си упорство, назначени отци! Гай Марий е мой връстник, шейсет и седем годишен, а ударът, който го сполетя, бе преди цели десет години. С целия си авторитет на Принцепс Сенатус заявявам, че Гай Марий трябва да заеме поста на главен легат в армията на Публий Рутилий Луп, където ще има за какво да изразходва таланта си.

Никой не му отговори. Сякаш всички бяха престанали да дишат, не се чуваше дори Секст Цезар. Скавър седна на мястото си между Марий и Катул Цезар. Луций Цезар се вгледа във всеки от тримата поотделно, после погледът му зашари нататък по реда сенатори, за да се спре на Луций Корнелий Сула. Консулът усети как пулсът му се ускорява. Какъв беше отговорът, който Сула искаше да му внуши? В очите му се четеше толкова много, че беше трудно да се познае…

— Публий Рутилий Луп, оставям ти възможност доброволно, да приемеш Гай Марий за свой главен легат. Ако откажеш, ще подложа въпроса на гласуване от Сената.

— Добре, добре! — възкликна обезсърчен Луп. — Но нека не бъде мой единствен легат! Ще си поделя поста с Квинт Сервилий Цепион.

При тези му думи Марий отпусна глава назад и избухна в смях.

— Браво! — извика. — Да впрегнеш коня в една колесница с магарето!

Разбира се, Марий бе чакан с нетърпение вкъщи, където Юлия, както подобава на една сенаторска съпруга, силно се вълнуваше от случилото се в Курията. Той се изненадваше от способността на съпругата си да отгатва кога в Сената се разискват наистина важни въпроси. Сутринта, когато се бе запътил за заседанието, той самият не знаеше със сигурност за какво ще става дума. А ето, че Юлия не само предполагаше, ами дори би могла да му разкаже дума по дума какво са си говорили.

— Война, нали? — попита тя още на вратата.

— Да.

— Много ли е страшно положението? Само с марсите или с всички останали?

— Струва ми се, че поне с половината от италийските съюзници. Останалите кой ги знае кога ще се присъединят и те. Как не бях помислил за това по-рано! Добре го каза Скавър — предразсъдъците и пристрастията замъгляват разума ни. Единствен Друз знаеше, че ще се стигне дотук! Ех, да беше жив той, Юлия! Ако не го бяха убили, италийците сега щяха да получат гражданството си и никой нямаше да мисли за война.

— Марк Ливий умря по волята на хора, които за нищо на света, дори при заплахата от война, не биха позволили на италийците да станат римски граждани.

— Да, така е. Както винаги имаш повече право от много други. — Но беше време да се смени темата. — Мислиш ли, че готвачът ще получи удар, ако му наредим да приготви вечеря за цяла центурия утре вечер?