Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

В светлите очи на Сула заблестяха искрици, на устните му се появи лека усмивка, която скоро изчезна. Той вдигна рамене:

— Всъщност не виждам какво толкова да продължавам. Все пак планът, който нахвърлих сега пред вас, би влязъл в сила единствено при положение, че имаме срещу себе си споменатите осем народа. Може да се окажат и по-малко, може да се окажат и повече. Не мисля, че е мое задължение да посочвам с какво да се заемем. Но понеже тъй и тъй съм взел думата, смятам, че ще е най-добре, ако пълководците, които поемат северния и централния театър на действия, имат достатъчно клиенти в тези райони. Така например би било редно в Пиценум да действа Гней Помпей Страбон, той сам владее множество изходни пунктове, а и би разчитал на хиляди клиенти. Същото би могло да се каже и за Квинт Помпей Руф, макар и неговото влияние далеч да не е толкова голямо. Гай Марий пък би имал най-голям успех в Етрурия, където живее огромна част от клиентелата му. Както и Цецилий Метелите. В Умбрия всичко зависи от Квинт Сервилий Цепион. Ако всички тези мъже обединят усилията си на север и на изток, то Рим само би спечелил.

Сведе глава по посока на консула Луций Юлий Цезар и се върна на мястото си сред одобрителните възгласи на колегите си (или поне на него така му се стори). Бяха поискали неговото мнение преди това на когото и да било друг от Сената, при това по такъв жизненоважен въпрос, че авторитетът му не можеше да не е нараснал. Случилото се току-що му се струваше направо невероятно. Да не би най-сетне да поемаше по дългия път към върха?

— Мисля, че всички трябва да благодарим на Луций Корнелий Сула за този кратък, но в същото време изчерпателен анализ на обстановката — рече Луций Цезар и се усмихна на Сула по начин, който подсказваше, че и за в бъдеще би разчитал на услугите му. — Колкото до мен самия, аз съм напълно съгласен с казаното от него. Какво ще каже обаче Сенатът? Има ли сред присъстващите такива, които да мислят различно?

По всичко изглеждаше, че другомислещи няма.

Скавър Принцепс Сенатус шумно се покашля.

— Ти си този, който ще даде крайните разпореждания, Луций Юлий. Нека се знае все пак, че с риск да настроя назначените отци срещу себе си, предпочитам лично аз да си стоя в Рим.

— И аз мисля, че при отсъствието на двамата консули от града ще е добре човек като теб да ги замества — съгласи се Цезар. — Принцепс Сенатус ще бъде от неоценима услуга за градския претор Луций Корнелий Цина. — След което погледна встрани към колегата си Луп. — Публий Рутилий Луп, имаш ли нещо против да се нагърбиш, със северния и централния театър на действие? Като пръв консул намирам за свое лично задължение да се заема със защитата на Капуа.

Луп грейна от радост и тежко преглътна.

— Ще бъде чест за мен да се „нагърбя“ с тази задача, Луций Юлий.

— Тогава, ако Сенатът няма възражения, аз ще поема командването в Кампания. За свой пръв легат избирам Луций Корнелий Сула. За началник — гарнизон в Капуа и отговорник по военната подготовка на новобранците назначавам Квинт Лутаций Катул. Нека също така в щаба ми влязат като легати Публий Лициний Крас, Тит Дидий и Сервий Сулпиций Галба. Сега е ред на колегата ми Публий Рутилий да избере свой екип.

— Гней Помпей Страбон, Секст Юлий Цезар, Квинт Сервилий Цепион и Луций Порций Катон Салониан — рече без ни най-малко колебание Луп.

Внезапно настъпи пълно мълчание, което се запази и неестествено дълго. „Все някой трябва да го наруши!“ — каза си Сула и без да знае как сам отвори уста.

— Ами Гай Марий? — попита той двамата консули, доста нелюбезно при това.

Луций Цезар примигна от неудобство.

— Да си призная, не споменах Гай Марий, защото, имайки предвид собствените ти думи, Луций Корнелий, сметнах за естествено той да бъде един от предпочетените сътрудници на Публий Рутилий!

— Е, аз пък заявявам, че не го искам при себе си! — тросна се Луп. — И няма да позволя да ми бъде прикачен по чужда воля! Нека си стои в Рим, където е мястото на хора на неговата възраст. Гай Марий е вече твърде стар и твърде болен, за да ходи на война.

При което от мястото си стана Секст Юлий Цезар.

— Може ли да говоря, Луций Юлий? — обърна се той към първия консул.

— Имаш думата, Секст Юлий.

— Аз самият не съм стар — започна колебливо Секст Цезар, — но както всички в този Сенат добре знаят, съм тежко болен. Страдам от астма. В по-младите си години преминах през доста добра военна подготовка, сражавал съм се редом с Гай Марий в Африка, бил съм се и срещу германите в Галия. Участвах и в битката при Араузио, където по всяка вероятност тъкмо болестта ми ми спаси живота. И все пак сега е зимно време и не бих бил от никаква полза в един поход през Апенините. Вече съм навъртял години и от месец на месец гърдите ми отслабват все повече и повече. Това, разбира се, не е причина да бягам от задълженията си. Аз съм горд, че съм римлянин, че принадлежа на една от най-знатните фамилии в града. Но нека ви напомня, че досега и дума не се е отворила за конницата. А от конница ние ще имаме голяма нужда. Ето защо бих помолил Сената да ме освободи от задълженията ми на командващ в планините и вместо това да ми позволи да наема кораби и да прекарам студените зимни месеци в набирането на конница от Нумидия, Трансалпийска Галия и Тракия. Мога и да набирам доброволци сред римските граждани, живеещи в чужбина. Това е работата, за която се чувствам най-добре подготвен. Когато се върна напролет, ще бъде чест за мен да поема командването на който и да било легион. — Той се покашля и гърдите му отново жално изсвириха. — Предлагам мястото ми в щаба на Публий Рутилий да бъде заето от Гай Марий.