Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Това естествено предизвика бурните протести на мнозина сенатори. Антоний Оратор обаче набързо скалъпи поредната си убедителна реч и със съдействието на Принцепс Сенатус успя да убеди недоволните, че друго решение няма. В цялата история на Рим никога не се бе събирал постоянен трибутум , до подобна мярка се прибягваше единствено във времена на нужда; откакто обаче великият Емилий Павел бе разгромил цар Персей и завладял Македония, римският народ бе прехвърлил всичките си данъчни задължения върху неримското население на провинциите си.

— Ако ни се наложи обаче да поддържаме повече от шест легиона войници, доходите ни от провинциите няма да стигнат — обяви главният трибун на хазната. — Занапред огромната тежест по въоръжаването, обличането и изхранването на войската ще легне върху плещите на Рим и на римската хазна.

— Сбогом, италийски съюзници! — извика свирепо Катул Цезар.

— Но като се има предвид, че е възможно да разчитаме на десет до петнайсет легиона — подхвърли Луций Цезар, на когото точно тази част от задълженията не се нравеше никак, — какъв трябва да бъде размерът на данъка?

Главният трибун на хазната се обърна към придружаващите го чиновници и след кратко съвещание обяви:

— Един процент от цялото имущество на човек.

— И както обикновено на пролетариите ще им се размине… — провикна се Цепион.

— По всичко изглежда, Квинт Сервилий — обърна се към него Марий с подходящата за случая ирония, — че тъкмо пролетариите ще попълват въпросните петнайсет легиона.

— И така, докато още не сме свършили с финансовата тема — продължи Луций Юлий Цезар, без да обръща внимание на разменените реплики, — предлагам да назначим неколцина от най-висшите сенатори да поемат грижата за снабдяването на армията с оръжие и всичко останало. По принцип проблемът е от компетенцията на префектус фабрум , но тъй като в момента няма ни най-малка представа какъв ще бъде общественият статут на легионерите, а и изобщо колко легиона ще са ни необходими, смятам за най-редно целият Сенат да отговаря за снабдяването на войската, поне на първо време. В момента под ръка имаме четири легиона ветерани в Капуа, както и още два, намиращи се в момента на обучение в Рим. И шестте бяха готвени за изпращане по провинциите, но за това вече и дума не може да става. Провинциите ще трябва да разчитат единствено на настоящите си гарнизони.

— Луций Юлий — обърна се към консула Цепион, — смятам, че всичко това е смехотворно! Понеже в някакви си два италийски града са станали някакви си два инцидента, ние изведнъж сме се хванали да обсъждаме въвеждането на поголовен данък, готвим се да свикаме петнайсет легиона армия, назначаваме сенатори да закупуват десетки хиляди комплекта военна екипировка, пращаме управители в провинции, които никога не са се смятали за такива… Е, докъде смяташ да стигнем? Още малко и ще обявиш всеобща мобилизация на мъжете под трийсет и пет години!

— Което и ще сторя наистина — отвърна му безцеремонно Цезар. — Все пак не виждам защо толкова си се разтревожил, Квинт Сервилий, ти отдавна си прехвърлил възрастта за военна служба. — Той се замисли и добави: — Поне на години.

— На мен пък ми се струва — взе думата Катул Цезар, — че Квинт Сервилий би могъл — казвам „би могъл“ — да има известно право. Напълно е достатъчно според мен засега да се задоволим с шестте легиона, които имаме, а за останалото да се погрижим, когато му дойде времето, сиреч когато заплахите за масово въстание се превърнат в действителност. Ако ли пък те се окажат само празни думи, тогава просто ще забравим за всякакви изключителни мерки.

— Когато Рим се окаже, че се нуждае от войници, Квинт Лутаций — възрази му веднага Скавър, — те ще трябва не просто да излязат на полето, но и да могат да се бият! За това е нужна предварителна подготовка. — И за да подкрепи думите си, се обърна към човек вдясно от себе си. — Гай Марий, колко време е нужно на един новобранец да стане добър войник?

— За да бъде пуснат в сражение, трябват сто дни. Но това не значи, че е станал добър войник, Марк Емилий. Едва като оцелее след първото сражение, би могъл да се смята за такъв — каза Марий.

— А не би ли могло подготовката да отнеме по-малко от сто дни?

— Може, но само ако новобранците са хора на място, а центурионите им — над средното равнище.

— Тогава ще е добре отсега да се поразтърсим за центуриони над средното равнище — заключи Скавър.