Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Да разбираме ли, че според теб Рим се намира в състояние на война със съседите си? — попита Ахенобарб Понтифекс Максимус.

— Точно така, Гней Домиций.

— Продължавай, Гай Марий — подкани го Скавър. — Бих искал да те изслушам докрай, преди сам да взема думата.

— Остава ми съвсем малко да се доизкажа, Марк Емилий. Това, което всички трябва да разберем, е, че е нужна светкавична мобилизация. В същото време трябва да разберем докъде се разпростира съюзът срещу нас. Трябва да вдигнем на оръжие всички сили, с които разполагаме, за да защитим пътищата към Кампания. Необходимо е да се уверим в настроенията на латините, да проверим до каква степен колониите ни, намиращи се на вража територия, ще могат сами да се защитават в случай на обсада. Както добре знаете, аз самият владея обширни земи в Етрурия, също както Квинт Цецилий Метел Пий и мнозина друга от фамилията на Цецилиите. Не по-малки са владенията на Квинт Сервилий Цепион в Умбрия. А Гней Помпей Страбон и Квинт Помпей Руф държат в ръцете си Северен Пиценум. По тази причина, мисля, че ще е напълно по силите ни да задържим Етрурия, Умбрия и Северен Пиценум на своя страна — но само ако незабавно пратим делегация, която да влезе в контакт с тамошните големци. Що се отнася до Северен Пиценум обаче, мисля, че въпросните големци седят днес сред нас в Сената.

Марий кимна към Скавър Принцепс Сенатус.

— Излишно е да споменавам, че аз самият съм изцяло на разположение на римската държава.

Скавър стана от стола си.

— Подкрепям напълно всяка дума, изречена от Гай Марий на това заседание. Не можем да си позволим да изгубим минута време, назначени отци. Затова предлагам, да се абстрахираме от месеца, в който се намираме, и да предадем фасциите на първия консул. Мисля, че въпросът е достатъчно сериозен, за да се занимава с неговото разрешаване именно първият консул.

Възмутен, Рутилий Луп се надигна, но популярността му сред Сената беше доста малка и макар да настоя да се проведе гласуване, мнозинството се изказа против него. При цялата си злоба бе принуден да предаде властта на по-старшия си колега Луций Юлий Цезар. От приятелите на Луп само Цепион присъстваше; Филип и Квинт Варий се бяха спотаили някъде.

Доволен от подобно развитие на събитията, Луций Юлий Цезар скоро оправда доверието, което Принцепс Сенатус му бе оказал. В рамките на едно-единствено заседание на сената бяха взети всички по-важни решения. Така например, прието бе, че и двамата консули ще застанат начело на римските армии, докато управлението на града ще бъде предадено на градския претор Луций Корнелий Цина. На преден план излезе въпросът за управлението на задморските провинции, които и първи щяха да понесат тежестта на една евентуална война. Решено бе Сенций и занапред да остане в Македония, също както и колегите му управители в двете Испании. В същото време, за да се попречи на и без това агресивния цар Митридат да се възползва от вътрешните неразбории на Рим, за Киликия бе пратен Публий Сервилий Вация, който имаше за задача да поддържа спокойствието в тази част на Мала Азия. Най-важната промяна обаче беше назначаването на нов провинциален управител — консуларният сенатор Гай Целий Калд поемаше грижата за Трансалпийска и Италийска Галия едновременно.

— Ясно е — обосноваваше исканията си консулът Юлий Цезар, — че ако цяла Италия се вдигне на бунт срещу Рим, ние няма да можем да разчитаме на никакви войници от земите на полуострова. Затова пък в Италийска Галия се намират голям брой латински колонии, както и няколко римски колонии. Гай Целий ще се настани някъде в Италийска Галия и ще се заеме с набирането на войска.

— Бих искал да предложа нещо — закашля се от мястото си Марий. — Ако може квесторът Квинт Серторий да придружи Гай Целий. Вярно, че задълженията му тази година са от фискално естество, а и той още не е намерил мястото си в Сената. И все пак вярвам, всички сте се убедили, че Квинт Серторий е роден войник. Нека изпълнява чиновническите си задължения в услуга на армията.

— Предложението ти е прието — съгласи се Цезар.

Разбира се, самите финансови проблеми бяха ужасяващи. Хазната не можеше да се оплаче, че е празна, авоарите й можеха да подплатят не една военна кампания, но…

— Ако войната се разпростре на по-голяма територия, отколкото предполагаме, или ако се проточи по-дълго, ще ни трябват и повече пари — напомни Луций Цезар. — Мисля, че ще е добре, ако се замислим над въпроса, преди да е станало късно. Предлагам да обложим с преки данъци римските граждани и ползващите се с латински права.