Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Целта на подобно начинание е не преследване на държавните изменници, а преследване на личните врагове на Варий, разбирай на Цепион и Филип — споделяше неведнъж на публично място Скавър Принцепс Сенатус. — Само почакайте и сами ще се убедите! Това е най-позорният закон, приет през цялата римска история!

Варий реши да потвърди думите на Скавър още с първата набелязана жертва — стриктния, придържащ се към всички норми Луций Аврелий Кота, римски претор пет години по-рано и всеизвестен с ултраконсервативните си възгледи. По баща той беше брат на Аврелия и никога не бе бил кой знае колко силен привърженик на Друз. И все пак, подобно на много други сенатори, и той бе възприел идеята за всеобщото гражданство като неизбежна необходимост. През онези няколко седмици, когато Друз бе предприел своя отчаян щурм в Сената, Луций Аврелий бе дал своя глас в негова подкрепа, воден навярно от непреодолимата си омраза към Филип и Цепион. В това се състоеше и голямата му грешка в очите на Варий.

Изборът на Варианската комисия беше много подходящ; най-възрастният от новото поколение в рода на Аврелий Котите беше недотам влиятелен, че да го спасят приятелите му, и в същото време — недотам неизвестен, че никой да не му обърне внимание. Ако Варий успееше да спечели своето първо дело срещу него, съдът му щеше да се превърне в инструмент за терор срещу всички останали сенатори. Още първият ден от делото показа недвусмислено на Луций Кота, че съдбата му е решена. Съдебните заседатели бяха все хора, таящи неизлечима злоба срещу Сената, а председателят на съда — изключително влиятелният плутократ Тит Помпоний, дори не си правеше труда да изслушва доводите на защитата.

— Баща ми допуска голяма грешка — говореше Тит Помпоний син от мястото си сред тълпата зяпачи, докато гледаше как върви процесът.

Събеседник му беше не друг, а вероятно най-надареният ученик на престарелия Сцевола Авгур — младият адвокат Марк Тулий Цицерон. Цицерон беше четири години по-малък от Помпоний, но заради изключителния си интелект можеше да претендира, че е поне четиридесет по-стар.

— Какво искаш да кажеш? — зачуди се на твърдението му Цицерон, който след смъртта на приятеля си Сула се бе сближил с Тит Помпоний. Смъртта на младия Корнелий беше първата лична драма в живота на Цицерон; дори толкова месеци по-късно той още не можеше да се наплаче за загубата на скъпия си другар.

— Искам да кажа, че баща ми не е прав толкова да държи на влизането си в Сената — обясни мрачно Тит Помпоний. — Идеята на всяка цена да стане сенатор така е обсебила съзнанието му, Марк Тулий, че ще го разяде целия! Всичко, което прави през последните няколко години, е подчинено на една и съща цел — да влезе в Курия Хостилия. Като последния глупак се хвана на въдицата на Квинт Варий и се нагърби да председателства съда му. Премахването на законите на Марк Ливий Друз унищожи всички шансове баща ми да стане един от новите триста сенатори и Квинт Варий ловко се възползва от това. Обещал е на баща ми, че ако му помага в делото, още щом бъдат избрани новите цензори, той ще му уреди да влезе в Сената.

— Но нали баща ти се занимава с търговия? — попита го Цицерон. — Ако го приемат в Сената, ще трябва да зареже всичко и да зависи единствено от земята си.

— Това ни най-малко не го притеснява! — увери го Помпоний Младши. — Нали има мен? Скоро ще навърша двайсет, тъй и тъй ме е обучил добре, ще ме остави да ръководя цялата семейна каса. Но като че ли и това му се струва малко! Един ден ще вземе да се отрече и от мен, и от цялото си минало на лихвар и търговец, защото ще го е срам да си спомня как е тръгнал от някаква си кантора.

— И какво общо има всичко това с днешния процес? — продължаваше да не разбира приятелят му.

— Ами всичко, не виждаш ли? — ставаше нетърпелив Тит. — Той иска на всяка цена да влезе в Сената! Но греши именно като го иска. Та той е конник, при това един от десетте най-влиятелни конници в цял Рим. Аз лично не виждам какво лошо може да открие човек в това да си един от десетте най-влиятелни конници в Рим. Той държи част от „обществения кон“, която част един ден ще прехвърли на мен, всички идват да се допитват до мнението му, думата му се слуша в народното събрание, а трибуните на Хазната дори не биха помислили да предприемат нещо без изричната му благословия. Какво не му стига, та е все недоволен? Не, та не, трябва да стане сенатор! От влиятелен човек да се превърне в един от онези безмълвни членове, които превиват гръб на задния ред и слушат глупостите на по-възрастните си колеги.