Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Да, случаят изглежда странен — съгласи се Скавър.

— Освен ако и останалите италийски народи не са обвързани по някакъв начин с марсите — предположи Секст Цезар.

Но в това никой от присъстващите не искаше да повярва, дори Гай Марий. И понеже нямаше какво повече да си кажат, сенаторите се разотидоха по домовете си, без да са приели каквото и да е решение. Единственото, което оставаше, бе Италия да се държи под строго наблюдение… Обаче беше изключено да изпратят нови двама скитащи претори. Сервий Сулпиций Галба, който беше пратен да разучава „италийския въпрос“ в южната половина на полуострова, вече бе пратил вест, че се завръща в Рим. Сенатът прие да отложи всякакви кардинални решения за по-късно, когато преторът ще се е прибрал и ще е изнесъл доклада си за положението на юг от Рим. Възможно ли бе да започне война с цяла Италия? Нищо чудно, но не още.

— Признавам, че докато Марк Ливий беше сред нас, живеех с усещането как всеки миг може да избухне конфликт със съседите ни — говореше Марий на Скавър, след като заседанието беше разпуснато. — Но сега, когато него вече го няма сред живите, подобна идея ми се струва напълно несериозна! Чудя се дори дали той нарочно не е преувеличавал, за да успее с програмата си. Но пък и дали марсите биха се хванали току-тъй сами? По всичко личи, че не разчитат на съюзници, но пък и Квинт Попедий никога не ми е приличал на глупак.

— Нямам какво да ти отговоря, Гай Марий — рече Скавър. — Всичко, което излезе току-що от устата ти, все едно аз съм го казал. Да му се не види, как пък не прочетох тая хартийка, преди Скатон да е напуснал Рим? Вътрешният ми глас подсказва, че боговете си играят с нас.

Разбира се, времето от годината не предразполагаше Сенатът да се занимава с други въпроси, освен с вътрешноримските. Колкото и сериозна да беше външнополитическата обстановка, никой не би се наел да взима решения по времето, когато една двойка сенатори вече слиза от сцената, а следващата още се колебае в настроенията на сенаторите.

И така през целия декември назначените отци се отдаваха на домашни разправии. Колкото и незначителни да бяха, инцидентите на Форума предизвикваха много по-голям интерес сред гражданите, отколкото някаква си декларация за война от страна на марсите. А сред тези тривиални въпроси, които вълнуваха обществеността, бе кой да заеме опразненото от Марк Ливий Друз място в колегията на понтифексите. Дори след толкова много години Ахенобарб Понтифекс Максимус още се чувстваше в правото си да претендира за жречеството на Друз, което според логиката на нещата трябваше да се падне на него. Затова той използва първия сгоден случай да предложи за поста по-големия си син Гней, отскоро сгоден за Корнелий Цина, дъщеря на патриция Луций Корнелий Цина. Понеже Друз беше плебей, редно беше мястото му да се заеме също така от плебей. Докато се стигне до самите избори, в кандидатските списъци се появиха имената на кажи-речи всички видни римляни от плебейски произход. Имаше и патриции, сред които Метел Пий, който също се чувстваше ощетен, задето по волята на избирателите мястото на покойния му баща бе заето от Гай Аврелий Кота. Най-накрая Скавър Принцепс Сенатус смая всички, като лично внесе сред имената на съревноваващите се това на патриция Мамерк Емилий Лепид Ливиан — роден брат на Друз, но отгледан в патрицианско семейство.

— Кандидатурата е незаконна по най-малко две причини! — възрази Ахенобарб. — Първо, защото е патриций. Второ, защото е от фамилията на Емилиите, а сред понтифексите вече има един такъв — самият ти Марк Емилий. И да искаш, и да не искаш, друг Емилий не може да ти прави компания.

— Глупости ми говориш! — тросна се на свой ред Скавър. — Аз да не го предлагам, защото се казва Емилий? Предлагам го, защото е роден брат на покойния Друз. По баща Мамерк Емилий е наследник на Ливий Друзите и аз държа той да бъде вписан сред кандидатите.

Най-накрая колегията на понтифексите се съгласи, че при настъпилите обстоятелства Мамерк може да участва като наследник на Ливиите, и името му бе включено в общия списък. Скоро се разбра колко са били привързани римляните към така преждевременно напусналия ги Друз; от участващите в изборите седемнайсет триби, и седемнайсетте гласуваха за Мамерк, който без конкуренция зае мястото на брат си.

По-сериозно започна да става положението с встъпването в длъжност на народния трибун Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис. Още на десетия ден от декември, когато бе официалната церемония по смяната на трибунските колегии, Квинт Варий веднага поиска да се приеме закон, според който всички, уличени в подкрепа на идеята за всеобщо римско гражданство, трябва да бъдат третирани като държавни изменници. И деветимата му колеги единодушно наложиха ветото си над подобно безобразие, но Варий последва примера на предшественика си Сатурнин и мигом изпълни Кладенеца на комициите с мускулести наемници, които в най-скоро време разубедиха всеки от народните трибуни поотделно. Юмруците успяха да сплашат всякаква опозиция и скоро след Нова година в Рим бе учреден нов специален съд, който по името на създателя си бе наречен Варианска комисия. Съдът бе упълномощен да разследва само онези, уличени в подкрепа на всеобщото гражданство. Но понеже за аргументи в подкрепа на обвиненията се използваха най-бегли и мъгляви термини, кажи-речи всеки римлянин можеше да бъде представен пред съдебните заседатели, представляващи изключително конническото съсловие.