Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

За нещастие тази вечер раздели и самата трупа на два лагера — докато двамината римляни сервилничеха на великия мъж под балдахина, италийците и латините се опитваха да играят предимно за местните жители. Пиесата се състоеше от пролог, след който идваше веднага представянето на фабулата. Главните герои започваха да си разменят забавни реплики, а двама хубавци пееха дует под съпровод на флейта. Нататък следваше първият монолог, изпят от красив тенор, придружаван от звуците на лира. Певецът, по произход самнит, се славеше не само с музикалния си талант, но и със способността си на място да променя авторовия текст. Сега той пристъпи една-две крачки напред и се обърна директно към почетния подиум:

И дотам стигна с измислената си песен. Един от телохранителите на Квинт Сервилий хвана копието, което държеше между коленете си, и без дори да се изправи, го метна по тенора. Острието прониза гърдите на самнита, убитият се свлече на земята, но дори смъртта не успя да заличи дълбокото презрение, изписало се по лицето му.

В театъра настъпи гробовно мълчание. Пиценците не можеха да повярват на очите си и не знаеха как да реагират. И докато хилядите зрители бяха застинали по местата си, латинският актьор Саунион, любимецът на тълпата, изскочи от мястото си зад сцената и трескаво заговори, докато четирима от колегите му изнасяха трупа, а двамата римляни в трупата бягаха да се скрият.

— Скъпи пиценци, аз не съм римлянин! — извика Саунион и като някоя подплашена маймуна се хвана за близката дървена греда, за да заподскача в неистов транс. — Умолявам ви, недейте ме бърка с тази паплач! — посочи той към подиума и маската затрепери в ръката му. — Аз съм просто един латин, скъпи пиценци, и на мен ми е тежко да гледам как римските фасции шетат нагоре-надолу из Италия, и на мен ми е трудно да понасям издевателствата на римските хиени!

В този миг самият Квинт Сервилий сметна за нужно да стане, да слезе от подиума си, да прекоси празното пространство пред публиката и да се качи на сцената, за да говори.

— Ако не искаш и теб да те отнесат с някое копие в гърдите, актьоре, разкарай се от сцената! През живота си не бях чувал подобни обиди по свой адрес! Радвай се, италийска сган, че още не съм заповядал на хората си да ви избият!

Това беше казано, като че ли по адрес на актьорите, но заради добрата акустика думите се чуха чак до последния ред. Чак сега той се обърна с лице към публиката и заговори заканително:

— Това, което се случи тук тази вечер, няма да забравя никога! Някои си позволиха да накърнят публично римския авторитет! Но нека жителите на тази италийска кочина знаят, че някой ден скъпо ще плащат за безразсъдството си!

Това, което последва, беше толкова светкавично, че едва по-късно участниците в настъпилото безумие можаха да проумеят какво точно става; като по сигнал всичките няколко хиляди пиценци в амфитеатъра скочиха от местата си и надавайки крясъци до небесата, се втурнаха към предните редове. За броени секунди всички римляни в публиката бяха заобиколени от озверялата тълпа, която се нахвърли с юмруци и ритници върху ликторите и бившите гладиатори, но също и върху мирните граждани, премазани под тежестта на толкова много тела. В суматохата никой от наемниците не успя да надигне копието си, ликторите дори нямаха кога да се сетят, че носят брадвите си. Но и никой не правеше разлика между въоръжени и невъоръжени, между мъже и жени, между облечени в ризници и облечени в тоги… За няколко минути цялото празно пространство между сцената и трибуните се превърна в масова касапница, сред която хвърчаха човешки глави и крайници, а кръв се плискаше на всички страни. Виковете на жертвите дори не можеха да се чуят сред безподобния хаос от кръвожадни гласове, които разтърсиха целия Аскулум. За всеобща радост на копнеещата за мъст тълпа четиридесетчленната римска делегация, а също и двестате присъстващи римски търговци, заедно с жените им, се превърнаха в безформени късове плът, които убийците си прехвърляха един на друг като топки за игра. Фонтей и Фабриций бяха сред първите убити.